Внезапно се усети, сякаш околната температура спадна с няколко градуса. Мъжът беше висок и приличаше на гръцки бог. Той стоеше зад нея внушително и излъчваше смущаваща аура. Шарлот прехапа силно устната си. Тя подсъзнателно задържаше дъха си. Чрез отражението в огледалото на асансьора видя, че мъжът я гледа пронизващо. Прилича на лъв, вперил поглед в плячката си. Бързо, по-бързо! Шарлот се вторачи в мигащото число на екрана на асансьора, надявайки се бързо да избяга от това задушаващо място. Тринадесет, дванадесет, единадесет, десет... Тя броеше етажите наум, а сърцето ѝ блъскаше бясно. Без да подозира, Закари се приближаваше сантиметър по сантиметър към нея. Динг! Най-накрая асансьорът стигна до партера. Щом вратите се отвориха, тя се втурна навън. Толкова бързаше, че се спъна и падна. Пльос! Тя се просна по лице като жаба. Всички отвън ахнаха от шок. Няколко служители, които току-що бяха излязли от обикновения асансьор, покриха устата си и се захилиха. Шарлот я беше толкова срам, че ѝ се искаше да изкопае дупка и да се скрие в нея. Тя се изправи непохватно и изтича навън, криейки лицето си с ръце. Зад гърба ѝ мъжът гледаше отдалечаващата се фигура, а по устните му премина лека усмивка. Шарлот си мислеше, че партито за „добре дошли“ ще бъде вечеря в ресторант, но се оказа запой в „Сълтри Найт“. За нейна изненада, Уесли също беше там. Това е събиране на административния отдел. Защо някой от Човешки ресурси е тук? Шарлот не беше щастлива от този факт, но колегите ѝ присъстваха, така че не възнамеряваше да го изгони грубо. Уесли вече се беше представил на колегите ѝ. Беше поръчал и бутилки скъп алкохол, които в момента бяха наредени по масата. Един колега се обади: „Г-н Холт, този алкохол струва над осем хиляди. Не бива да причиняваме това на новата ни колежка.“ „Не знаете ли?“ Уесли се ухили. „Шарлот е наследница. Тя е богата. Преди време можеше да плати напитките на всички тук в „Сълтри Найт“. Това са джобни пари за нея.“ „О? Сериозно?“ Няколко колежки се заинтригуваха. Те наобиколиха Шарлот и я засипаха с въпроси. „Шарлот, ти си наследница? Колко неочаквано!“ „Не...“ „Разбира се, че си.“ Уесли я прекъсна грубо и се изкикоти. „Единствената дъщеря на най-богатия човек в град Х, Ричард Уинд. Чували сте за него, нали?“ „Ричард Уинд? Оня, дето скочи от една сграда преди четири години?“ обади се един мъж. „Нищо чудно, че фамилията Уинд ми звучеше много познато.“ „Май четох новините. Семейство Стърлинг развалиха годежа на сина си с г-ца Уинд, а след това тя дойде в „Сълтри Найт“ и прекара нощта с жиголо травестит. Ъъ, това вярно ли беше?“ Колегите ѝ я гледаха втренчено, погледите им бяха смесица от любопитство, вълнение и изумление, докато чакаха отговора ѝ. Шарлот се почувства задушена от тях. Отказвайки да търпи повече, тя се изправи, за да си тръгне. Мениджърът на административния отдел, Рой Йънг, я спря и се скара на останалите: „Какво правите всички? Така ли се отнасяте към новата ни колежка? Ще работим заедно занапред, така че, моля ви, спрете да я дразните.“ „Добре, извинявай.“ Те веднага се извиниха на Шарлот. В момента, в който Шарлот срещна развеселения поглед на Уесли, тя избяга от сепарето без дума. Искаше да избяга от миналото и да започне живота си наново, но миналото продължаваше да я преследва. Никога няма да мога да се отърва от него, нали? Шарлот си пое дълбоко въздух, за да се успокои. „Какво има? Толкова ли беше непоносимо?“ Уесли тръгна след нея и се подсмихна подигравателно. „Как ще оцелееш, а?“ „Направи го нарочно.“ Шарлот го изгледа кръвнишки. „Нарочно ме нае и ме накара да черпя колегите с вечеря, за да бъда унизена. Правиш го, за да си отмъстиш!“ „Точно така,“ отговори Уесли, кимайки с широка усмивка. „Поръчах храна и напитки за няколкостотин хиляди само заради теб.“