Гледна точка на Елена: Докато стоях пред еднопосочното стъкло, Линда седеше от другата страна, изглеждаше малка и сломена на металния си стол, но нещо в усмивката ѝ ме караше да настръхвам. Бенет, този детектив с бръчки от притеснение по цялото си лице, каза: "Не е нужно да го правиш това. Имаме и други възможности." Очите ми останаха залепени за Линда. Тя седи там и се прави на спокойна, но знам,