Гледната точка на Елена: Дланта ми пареше от шамара, но Линда сякаш едва го усети. Очите ѝ – студени и мъртви като на акула – се впиха в моите, докато лежеше на бетонния под, кръв се стичаше от ъгъла на изкривената ѝ усмивка. "Мислиш, че това е краят?" Дрезгав смях се изтръгна от гърлото ѝ. "Глупава, глупава Елена. Когато всичко се срине..." Тя облиза кръвта от устните си, усмивката ѝ се разшири.