Гледната точка на Елена:
Мамка му, този въпрос ме удари като камион. Просто стоях там и си гризех устната, умът ми беше напълно празен. Защото да, наистина ми пукаше. Много повече, отколкото исках да призная, дори в собствената си глава.
– Добре е – повтори Брадли думите ми, но в очите му се таеше сянка на разочарование. – Мога да почакам.
Думите заседнаха в гърлото ми. Прехапах устна, опитвайки с
















