Гледна точка на Елена: Държах едното си око на Зоуи, докато тя се въртеше на коня на въртележката, малкото ѝ личице грееше от радост, а умът ми беше на милиони километри разстояние. На всеки няколко секунди поглеждах към платформата за бънджи, където Етан и Реджиналд се закопчаваха. Споменът за това, което Етан беше казал по-рано, предизвика усмивка на устните ми. Това дете беше твърде умно за сво