ПИСЪЦИ В НОЩТА Д аника спеше, но усети точния момент, в който вече не беше сама. Беше заключила вратата си и само един човек имаше ключа да я отключи. Очите ѝ рязко се отвориха и тя се втренчи във вратата. Люсиен стоеше там, лицето му бе студено и непроницаемо, както винаги. Даника почувства нещо различно в този момент. Тръпка мина по гръбнака ѝ. Омразата, която изпитваше към нея, се беше върнала