ОНЗИ ОРЕОЛ НА ВЕЛИЧИЕ На следващата сутрин на Даника ѝ дадоха робската униформа – къса роба, която свършваше малко под коленете. Тя се облече и си направи косата. Заведоха я рано в робските мини, където робите работеха денонощно, помагайки за извличането на ценни минерали от земята. Даника не видя никого от своя народ, докато вървеше, само низшите от Салем. Какво ли е направил кралят с хората от Момбана? – отново се запита тя. Когато тръгна по пътя към мините, всички погледи бяха вперени в нея. Дори и в робска униформа, тя изглеждаше като кралска особа. Ореол на величие и гордост я обгръщаше. Тя вървеше като дама, както я бяха учили, стойката ѝ крещеше за кралска кръв. Не го правеше нарочно. Кралската кръв беше в кръвта ѝ, точно като на краля, дори когато той беше още роб. Ако не беше робската униформа, робите щяха да се поклонят пред нея, докато минаваше, като я помислят за дама от привилегировано семейство. Но щом видеха робската униформа, омразата им към нея ставаше очевидна. Мразеха я, дори без да знаят, че някога е била принцеса Даника. Но когато стигна до мините, робите знаеха коя е и се отнасяха зле с нея – особено обучителят на роби, наречен Каранди. „Нека тя копае новия тунел сама!“ – обърна се Каранди към робите. Той ѝ се усмихна самодоволно, изпълнен с омраза. – „Със сигурност можеш да пробиеш нов тунел за копаене, нали, приииинцесо!?“ Всички ѝ се засмяха. Някои мъже я нарекоха курва. Тя стисна ръце в юмруци и си напомни, че трябва да оцелее на това място. Трябва да оцелее. „Да. Мога.“ Веднъж-два пъти беше избягала от спалнята си, за да гледа как работят робите. Баща ѝ също я беше принуждавал да присъства на сеанси на изтезания, защото това беше неговият начин да я направи достатъчно силна, за да управлява един ден. Беше виждала много сеанси на изтезания, включително... Тя затвори очи, за да прогони спомена. Изведнъж горещ шамар се стовари на бузата ѝ, очите ѝ се отвориха рязко. Болка се разпространи по тялото ѝ, докато Каранди стоеше пред нея. Той я дръпна толкова силно за косата, че тя извика. „Следващия път ми отговаряй както трябва, иначе няма да ти харесат последствията. Ясно ли ме разбра!?“ – излая той, стискайки косата ѝ здраво. „Да. Господине.“ Сълзи пареха очите ѝ, но тя ги примигна назад. Нямаше да им достави удоволствието да я видят как се съкрушава. Очите му бяха вперени във вдигането и спускането на гърдите ѝ. Гледаше я лакомо и от погледа му кожата ѝ настръхна. „Добре.“ Той се насили да се вгледа в лицето ѝ. „А сега се захващай за работа, курво!“ Два часа по-късно ръцете я боляха от копаене в земята сама. Каранди инструктира другите да не ѝ помагат. Трябваше да работят във всички стари мини и да я оставят сама в новата. Работата на двадесет роби и тя я вършеше сама. Беше твърде много за нея. Докато Даника нагряваше чука върху твърдата като камък земя, сълзи бързо се събираха в очите ѝ. Липсваше ѝ личната прислужница Сали. Нейната Сали. Момичето-робкиня беше нейна прислужница, откакто беше дете. Беше попаднала на нейния сеанс на изтезания, когато Сали беше само на десет години, а тя, Даника, беше на дванадесет. Даника беше молила баща си, че иска Сали за своя лична прислужница, но баща ѝ отказа. Баща ѝ никога не я слушаше. Никога. И никога не слушаше майка ѝ, когато беше жива. Отне месеци, преди баща ѝ най-накрая да удовлетвори молбата ѝ, когато видя, че наистина се нуждае от лична прислужница. Сали беше единственият човек, близък до нея, толкова близо, колкото можеше да бъде една прислужница до една принцеса. „Как върви тук?“ Каранди отново влезе в тунела, пъшкайки зад нея. „Работя... господине“ – отвърна тя пресипнало. „За два часа си направила само това?“ – излая той, оглеждайки се наоколо. – „Некомпетентна глупачка.“ Той се взираше във всичкия ѝ труд и я обиждаше. Даника не каза нищо като послушна робиня и продължи да копае, въпреки че мускулите ѝ протестираха срещу движенията. Усети топлина на гърба си, преди тялото на Каранди да се притисне към нея. Дъхът му обрули ухото ѝ. Той отметна косата ѝ на другото рамо, оставяйки голия ѝ врат изложен пред него. „Омръзна ли ти да работиш като робиня, принцесо?“ – простена той похотливо, галейки ключицата ѝ. Тялото на Даника се вцепени. „Остави ме... моля те.“ Ръцете му отидоха към гърдите ѝ и той ги стисна през тънката ѝ роба. „Ти не ми казваш какво да правя, принцесо.“ Даника не можеше да крещи или да реагира, защото само щеше да се накара да страда повече. Той хвана зърната ѝ и ги защипа толкова силно, че тялото ѝ подскочи. Той се засмя, а тя изскимтя, зърната ѝ я боляха ужасно. „Мога да направя времето ти тук в мините по-лесно.“ Той търкаше ерекцията си в задните ѝ части. „Всичко, което трябва да направиш, е да ми дадеш п*тката си, когато си поискам.“ „Аз съм робиня на краля. Ти и аз знаем, че мога да обслужвам само когото кралят иска и разрешава.“ Тя направи всичко възможно да скрие отвращението си. Той продължи да се търка в нея, издавайки гърлен стон. „Кралят не трябва да знае.“ Хватката му върху гърдите ѝ ставаше твърде болезнена, за да я понесе, и сълзи се изтърколиха от очите ѝ. Тя захапа силно устната си. „Къде е робинята на краля!?“ – долетя гласът на Баски отвън. Даника въздъхна облекчено, когато Каранди спря да я докосва, сякаш кожата ѝ го изгаряше. Той прекъсна контакта с тялото ѝ. „Помисли добре за това, което казах, принцесо. Престоят ти тук няма да е лесен. Ще се погрижа за това. Освен това, по-добре е да се съгласиш, защото така или иначе пак ще те чукам.“ Той се обърна и излезе. Даника избърса сълзите си. Чудовището не ѝ даваше избор, дори когато се преструваше, че го прави. „Къде е робинята на краля?“ – отново се чу женският глас. „Искате да кажете бившата принцеса?“ – проточи Каранди. „Да.“ Даника пусна чука, облекчена, че ще си вземе почивка, дори и само за секунда. „Тук съм!“ – извика тя отвътре в тунела. „Кралят очаква присъствието ти в покоите си. Не го карай да чака!“ – долетя кратката заповед. Облекчението, което почувства, бързо изчезна. Даника се чудеше дали не напуска горещата вода, за да влезе в пламтящ огън. Даника влезе в покоите на краля и видя, че той е напълно подготвен и знаеше, че ще ходи на съд. „Повикахте ме, господарю“ – поздрави тя. Той я изгледа с неодобрение, оглеждайки мръсните ѝ дрехи и още по-мръсните ѝ ръце. Погледът му се задържа на бузата ѝ и Даника знаеше, че вероятно вижда червената следа от шамара, който Каранди ѝ беше ударил. Той се обърна от нея. „Оставете ни“ – заповяда той на слугите, включително и на Чад. Всички се поклониха и си тръгнаха. Той продължи да се облича. – „Махни се и се освежи, Даника. Отиваме на съд. Не отнемай повече от пет минути“ – заповяда ѝ той. „На съд?“ Ужас дръпна дъното на корема на Даника. Робите отиваха на съд само по грешни причини. А робинята на краля отива на съд само за... „Днес е представянето ти като робиня на краля.“ Той потвърди страховете ѝ с тези кратки думи. Коремът ѝ падна до краката и лицето ѝ се срина. Денят просто се влоши. Искаше отчаяно да го помоли да не бъде „представена“ – че иска да бъде пощадена от представянето. Но знаеше, че само ще си губи времето и ще моли за наказание. Даника забърза към стаята си, докато сълзи се стичаха от очите ѝ. Чудеше се колко привилегировани семейства от цялата страна ще дойдат. Колко крале ще дойдат да я „представят“? Колко крале ще правят секс с нея днес?