ВЕТА Почука се на вратата и крал Люсиен позволи да влязат. Баски влезе. "Заведох я в стаята ѝ и също така..." "Не ми трябват подробности, Баски. Не ме интересува", заяви той кратко, докато пишеше върху свитъка. "Да, Ваше Височество", отвърна веднага Баски. "Как е Ремета?" Очите на Баски омекнаха при споменаването на дъщеря ѝ. "Добре е, Ваше Величество. Ушите ѝ все още не функционират добре, но се оправя." Той вдигна глава. "На колко години е сега?" "На петнадесет, Ваше Височество." Крал Люсиен сведе глава. Сълзи запариха очите на Баски. Тя знаеше какво си мисли кралят, защото това беше нейната мисъл всеки ден. Дъщеря ѝ беше твърде млада, за да премине през това, през което премина в ръцете на кралство Момбана. Ремета никога нямаше да се възстанови от това преживяване. "Радвам се. Изпрати ми Вета", заяви той кратко. Баски се стегна при споменаването на името ѝ. "Трябва ли да ѝ кажа да дойде подготвена?" "Да." "Добре, Ваше Величество." Тя се обърна и излезе. Люсиен спря да пише и се загледа в твърдия си еректирал член. Не беше успял да свърши с Даника и не беше изненадан. Не защото не искаше, а защото само Вета можеше да го накара да свърши. Вета също беше робиня преди – тя и почти всички жени в неговото кралство. Връзката му с Вета започна точно там, в ада. Даника беше оплела Люсиен и той се нуждаеше от облекчението, което идваше от секса. Той вече не беше нормален мъж. Коун се беше погрижил за това. Люсиен вече не можеше да постигне удовлетворение като нормален мъж. Той се загледа в белязаната си, болезнена ерекция. Дълги белези я обграждаха, рани отдавна, които бяха изгорили вените на фалоса му. Те бяха изгорили мъжествеността му, така че повечето нерви там вече не работеха правилно. Люсиен трябваше да положи много повече усилия, за да постигне удовлетворение по време на секс, и трябваше да постигне това удовлетворение, след като се възбуди, защото колкото повече се подуваше, толкова повече се разтягаха белезите му, толкова повече болка чувстваше. Трябваше да работи за това, преди да може да почувства удоволствие по време на съвкупление... трябваше да бъде изключително груб и да прави други неща... Само Вета можеше да го поеме в това състояние. Въпреки че мразеше Даника с всяка кост в тялото си, той не беше готов да се отприщи върху нея все още, не в първата ѝ нощ тук, защото щеше да я нарани непоправимо, дори и да го изкушаваше да го направи. Не, той не искаше да я убива. Смъртта нямаше място в плановете, които имаше за нея... поне не още. Той затвори очи. Това беше най-болезненото нещо, което някога беше преживял в ръцете на Коун. Това, което никога не можеше да забрави. Той изръмжа от ярост. Как би могъл да забрави, когато получи белезите? Даника. Още повече омраза го заля при самата мисъл за нея. Русата ѝ коса, която някога беше толкова мръсна, сега беше чиста, дълга и лъскава – да не говорим за вълнообразна. Лицето, което някога беше мръсно, беше добре поддържано и тя носеше много лек грим. Вместо робска роба, Вета носеше изискана червена бална рокля, докато влизаше. Люсиен беше чувал от други жени, че Вета може да бъде първокласна кучка и дори се държеше като кралица, сякаш го притежаваше. Всички слухове бяха неоснователни, обаче, защото Вета никога не се беше държала непристойно с него. Тя само надзираваше удоволствието му. Тъмните му нужди. "Не на леглото", заповяда Люсиен, когато тя започна да върви към него. Вета се загледа в неусмихнатия, огромен мъж с грозен белег, който се спускаше по лицето му. Тя се усмихна. "Да, кралю мой." Тя отиде до масата и се облегна на нея, чакайки го. Той се изправи и тръгна към нея мълчаливо. Вета се усмихна на себе си, когато видя еректиралия му орган. Беше чула за новата робиня, бившата принцеса Даника. Очевидно дори новата робиня не можеше да даде на Люсиен това, от което се нуждаеше. Вета се усмихна на себе си; беше се притеснявала за нищо. Само тя притежаваше крал Люсиен. Беше опияняващо чувство да притежаваш толкова силен мъж като него. Той се приближи и я издърпа, за да се обърне към масата и да му даде гърба си. Той винаги е бил човек "без предисловия" и затова винаги я е изпращал да дойде подготвена. Кралят разкри голата ѝ плът, като повдигна роклята ѝ, събирайки я на кръста ѝ. Той пъхна два пръста в нея. Тя беше мокра и хлъзгава. Той изгрухтя в одобрение. С едно бързо движение той заби горещия си член в нея отзад насила, грухтейки неясно. Вета захапа устните си и се сгърчи, докато той я удряше. Той сграбчи косата ѝ и я дръпна, докато започна да забива големия си член в нея. Тя изстена; удоволствието и болката се смесиха и станаха едно. Масата затрака от силата на животинските му тласъци. Той се отприщи върху нея, поемайки я в мощни груби тласъци, които едновременно нараняваха и доставяха голямо удоволствие. Той протегна ръце напред и сграбчи гърдите ѝ, прищипвайки зърната ѝ силно. Силата на тласъците му ги дърпаше. Нейните стонове изпълниха въздуха. Той плесна едната гърда силно. "Да, да!", извика тя. Нейните стонове, неговите грухтения, звукът от пляскането на кожа в кожа и яростното тракане на масата бяха единствените звуци в стаята. След това той се извади от нея, разтвори бузите на задника ѝ и се заби дълбоко в нея с пъшкане. Вета избухна с писък, докато той удряше задника ѝ, вкопчвайки се в масата, докато тялото ѝ се разпростираше ритмично, а косата ѝ падаше навсякъде. Тя почувства тежестта му върху себе си отзад, докато той се наведе по-близо, промени ъгъла на тласъците си и след това започна кратко, силно, бързо забиване. Той продължаваше и продължаваше. Вета се отпусна срещу него, приемайки всичко – удоволствието и болката. Когато той протегна ръка пред нея и плесна клитора ѝ, тя издаде дълъг стон, опасно близо до друг оргазъм. Той дръпна косата ѝ толкова силно, че изтръгна няколко кичура, стискайки я в свирепия си захват, докато се забиваше в и извън задника ѝ. Действието я избута отвъд ръба, болката нещо, което тялото ѝ винаги жадуваше след единственото нещо, което тялото ѝ познаваше от години и години. Докато тя се мяташе под него, той най-накрая последва с дрезгавия си стон, докато свършваше. Пълна минута по-късно той се напъха обратно в панталоните си и се обърна към банята. "Изчезвай." "Н-но, кралю мой..." Пресипналият ѝ глас го спря. Вета винаги е знаела как да играе картите си, особено след диви съвкупления. "Какво има?" Тя оправи дрехите си, подготвяйки наум молбата. "Новата робиня." Очите му потъмняха. "Какво за нея?" Тя нямаше търпение да има сесия с дъщерята на принц Коун. След като беше робиня в продължение на три години преди бягството им, Вета също жадуваше за отмъщение. Мамка му, копнежът беше достатъчен, за да накара тялото ѝ да получи друг оргазъм. "Може ли да получа сесия с нея?", попита тя скромно. "Защо искаш?", Той повдигна вежда. "Е, тя е твоята нова робиня, а аз съм твоята любовница. Искам да се запозная с нея. Без тежки неща, обещавам", излъга тя. Той кимна кратко в неохотно съгласие и се насочи към банята. "Изчезвай от стаята ми." Вета го гледаше как изчезва през вратите. Никога не съм прекарвала нощ в тази стая през всичките пет години, откакто съм негова любовница, помисли си тя с нацупена уста. Тя оправи дрехите си и се насочи към изхода от стаята. Е, една стъпка в даден момент. Всичко с времето си.