ПИСЪЦИ: ПРОНИЗАНИ ДУШИ К огато Даника чу писъците на Сали, тя реагира без да мисли. С широко отворени очи, тя се обърна и започна да тича оставащото разстояние до вратата. Тя не мислеше; можеше само да плаче и да моли този кошмар да спре. “Не! Моля ви, о, не!” Баски я хвана точно до вратата и я сграбчи с цялата сила, която бе натрупала с години упорит труд, живеейки като робиня. “Спри! Мисли, Дани