КРАЛСКИЯТ ДВОР НЯКЪДЕ В САЛЕМ – Вземи голямата купа, Сали, миличка – гласът на по-възрастната жена долетя от всекидневната. – Идвам, госпожо Мена – Сали донесе голямата купа във всекидневната и по-възрастната жена я взе с благодарност. – Ела, присъедини се към нас и хапни – госпожо Мена ѝ се усмихна мило. – След минутка, госпожо Мена – Сали се върна в кухнята. Седна на малкото столче там, оглеждайки се наоколо, попивайки обстановката. Сали беше там повече от седмица. Милата, възрастна двойка, при която я бяха дали, бяха най-добрите хора. Отнасяха се към нея като към член на семейството си, а тя беше само тяхна помощничка. Сали вече не беше робиня, а някаква помощ. Сега ѝ плащаха за най-простите неща. Това беше най-добрият живот за момиче, родено като робиня. Трябваше да е щастлива. Но не беше. Изобщо. Сали не можеше да спре да мисли за своята принцеса, принцеса Даника. Кралят я взе за своя робиня. Все още си спомняше с ярка яснота как принцесата ѝ беше сложена нашийник. Сали не можеше да си представи принцеса Даника като робиня на когото и да било. Опитваше се да си я представи как работи в мините или приема заповеди от хора, но просто не можеше. Принцеса Даника не беше обучена за това и ѝ беше много трудно. Болеше Сали да мисли за това. Тя беше робиня, но принцесата винаги се отнасяше добре с нея. Единственият човек, когото познаваше, беше принцеса Даника. Сали я болеше най-много, защото знаеше, че принцесата ѝ не може да оцелее сама без нея. Винаги беше правила всичко за принцеса Даника и го правеше с удоволствие. Не можеше да живее там всеки ден, знаейки, че принцесата ѝ страда толкова много. Просто не можеше. В двореца Даника побърза към стаята си, след това се изкъпа и се загледа в дрехите на леглото си: грозни, обикновени къси поли и наполовина отрязани кожени топове, които разкриваха много гърди. В стаята ѝ имаше само робски дрехи, приготвени от Баски. Знаеше, че не може да отиде с робската си униформа; това беше по-лошо. Поемайки плитка глътка примирение, Даника облече един тоалет. Нямаше начин да се нуждае от друго наказание. Щеше да го избегне, ако можеше. И какъв друг начин да го избегне, освен да бъде послушна робиня? Обаче само седмица като робиня не направи една кралска особа свикнала да бъде робиня. Закъсня с две минути, когато се появи пред крал Люсиен, и той почти изригваше огън от гняв. Той се приближи към нея. – Казах. Пет. Минути – изръмжа ядосано той. – А-аз… – Коленичи. Никога досега не беше коленичила пред мъж. Тя се поколеба. Колебанието ѝ струваше скъпо. Ръцете му отидоха към врата ѝ с нашийника и той дръпна веригите толкова силно, че тя извика от болка. Сълзи пареха очите ѝ и коленете ѝ се свлякоха на земята. Тя се взираше нагоре с парещи очи, свирепи и бунтовни. – Намираш ли удоволствие в това да бъдеш наказвана, Даника? – Гласът му беше нисък и смъртоносен. – Все още е рано и ти си чистокръвна. Със сигурност болката все още не ти е станала приятел? Той се наведе, все още държейки здраво веригите на нашийника ѝ. Задържайки погледа ѝ, пръстът му проследи веригата, докато погали малкото червено копче в края. Бунтът избяга и ужасът завзе мястото му. Тя замръзна. – М-моля те, не го натискай, г-господарю. Съжалявам. Съжалявам. Не го натискай, моля те! Той не мигна. – Когато ти кажа да коленичиш, коленичиш веднага. Ако кажа лети, летиш, Даника. Ако кажа умри, спираш да дишаш. Ясно ли се изразявам? – Да, г-господарю. Той погали копчето и я изгледа с ясна омраза. – Следващия път, когато не ми се подчиниш, ще те пребия. – Д-да, господарю – Даника знаеше, че ако натиснеше това копче, нашийникът ѝ щеше да изпусне масивен електрически шок по цялото ѝ тяло. Болеше ужасно. Най-големият страх на всеки роб беше шокът от нашийника и господарите носеха контролера навсякъде. – Дръж се като най-добрата робиня в двора, Даника. Не ме опозорявай – Леденият му тон я смрази с начина, по който изрече името ѝ с отрова. Напомни ѝ къде отиваха. Тя притисна коленете си по-силно към пода и погледна белязаното му лице с умолителни очи. – М-мога ли д-да не бъда представена, господарю? Устните му потрепнаха в усмивка толкова студена, че я смразиха. – Баща ти представяше роби почти всеки ден, принцесо. Аз бях представен два пъти. Два пъти!? Тя не можеше да си представи това страдание изобщо. Наведе глава в поражение. – Да, господарю. Той излезе от стаята, без да поглежда назад. Тя го последва кротко, страхувайки се от съдбата, която я очакваше в двора. Познаваше дворовете много добре. – Кралят пристигна! – обяви Чад, неговият личен бодигард. Вълнението във въздуха спря и вратата се отвори. Люсиен влезе с цялата осанка на крал, обгръщаща го като мантия. Даника огледа наоколо и забеляза трима крале. Трима крале. Тя затвори очи от срам и поражение. Това, което преживя снощи, ли щеше да преживее от трима различни мъже днес? Беше невъобразимо. Всички се изправиха за него, с изключение на кралете на трите гостуващи кралства. Люсиен зае мястото си на трона. Даника седна на земята до него и положи глава в скута му – точно като всеки друг роб и техните робовладелци в сградата. – Леле, не е ли нещо красиво? – промърмори крал Филип, кралят на Гордън, докато се взираше в Даника толкова похотливо, че Даника се сви по-близо до Люсиен. – Тъкмо щях да кажа същото. Изглежда толкова красива – измърмори крал Морех, кралят на Иджипт, до него. И двамата крале бяха в края на четиридесетте си години и се взираха в Даника. Започнаха да показват ерекции, които дори не се опитаха да скрият. Даника задържа хленч при вида, гледайки открито и двамата крале, неспособна да спре да се взира. Крал Джордж, третият крал, се изправи. – Привилегировани хора на Салем! Събрали сме се тук днес за представянето на робинята на краля – Той се огледа с усмивка. – Това е първата робиня, която крал Люсиен представя, и вероятно е последната! Тя е една жена, която има красотата на седем жени. Те в един глас се съгласиха, всички погледи бяха насочени към Даника и крал Люсиен, чието лице остана стоическо както винаги. – Рай! – извика крал Джордж. – Да, господарю – отговори робинята му без усилие, с приветлива усмивка на лицето. – Качи се на масата и танцувай за нас. Нека започнем деня – Той се обърна към тълпата. – Рай е отличен танцьор. Те го приветстваха и аплодираха щастливо. Рай се изправи от земята, черният ѝ нашийник блестеше, веригите дрънкаха. Избухна музика. Тя се качи на голямата кръгла маса в центъра на стаята и започна да танцува. Всички пляскаха и я окуражаваха. Повечето от тях се взираха в танцьорката. Но двамата крале, крал Филип и крал Морех, не откъсваха очи от Даника. Даника не знаеше, че стиска дрехата на Люсиен, докато той не я изгледа презрително там, където ръката ѝ го стискаше. Даника пусна ръката си бързо. – Съжалявам, господарю. Той отмести поглед от нея и наблюдаваше събитията без емоции. Когато танцът свърши, крал Джордж се изправи отново, за да започне друго занимание, но крал Филип го изпревари. Той се изправи и обяви: – Привилегировани хора от цялата страна, нека започнем с това, за което сме дошли тук. Традиция е всеки роб на крал да бъде представен и признат сред кралете и мъжете с привилегирован статут! Това бележи роба като специален, защото принадлежи на краля! – Да! – отговориха те в един глас. Кралят кимна и продължи: – Аз имам дванадесет лични роби. Крал Морех има шестима, а крал Джордж има петима. Днес крал Люсиен взема първата си лична робиня и тя ще бъде призната сред кралете! Даника огледа хората и видя възторг в очите на робите на други крале, похот в очите на кралете и ревност в очите на робите на благородниците. Ревност? Тези жени искат ли да бъдат на нейно място? Само защото кралете ще черпят сексуалните си удоволствия от тялото ѝ, те ревнуват? Даника се сви вътрешно. Светът на робите беше странен свят за нея. Това не беше светът, с който беше свикнала. – Сега ще поканим робинята в центъра на кралския двор – обяви крал Филип. Даника се изправи и отиде в центъра. Тя стоеше, взирайки се в пространството, отказвайки да признае похотливите им лица, и отказа да се взира в земята като слабак. Крал Филип се приближи до нея и я обиколи като плячка. Той вдигна ръка и погали кръста ѝ. Корема ѝ. Страните на гърдите ѝ. Нашийника ѝ. След това се обърна към трона и се усмихна. – Аз ще бъда първият, който ще я опита. Тук. Сега. Останалите ликуваха, пляскаха и се веселяха. Даника затвори очи и се опита да откъсне ума си от обкръжението си.