КОГАТО СВЪРШИ, крал Люсиен отдръпна чашата и се опита да стане, но тя се вкопчи в него, а замаяните ѝ очи го гледаха втренчено. „Толкова студено.“ „Студено ти е ли?“, попита той със сбърчени вежди, знаейки, че в стаята съвсем не е студено. „Твоите... очи... толкова са студени“, прошепна тя. Крал Люсиен не каза нищо, знаейки, че жената не е на себе си. Бяха я натъпкали с успокоителни билкови хапчет