КОГАТО СВЪРШИ, крал Люсиен отдръпна чашата и се опита да стане, но тя се вкопчи в него, а замаяните ѝ очи го гледаха втренчено. „Толкова студено.“
„Студено ти е ли?“, попита той със сбърчени вежди, знаейки, че в стаята съвсем не е студено.
„Твоите... очи... толкова са студени“, прошепна тя.
Крал Люсиен не каза нищо, знаейки, че жената не е на себе си. Бяха я натъпкали с успокоителни билкови хапчет
















