Знаейки, че повече убеждаване няма да подейства добре, Вета кимна, опитвайки се да скрие разочарованието си. Тя завърши с копчето му и отстъпи назад. Той мина покрай нея към бюрото си и застана зад него. Лицето му беше обичайната неразгадаема, каменно маска, сякаш беше издялано от гранит. Но имаше отпуснатост в него, която не беше забелязала преди, помисли си Вета. Веждите ѝ се сбърчиха в размисъл