Преди три години~ – Хей, върнах се, Хейс. Съжалявам за прекъсването по-рано. Ударих някого. – О, боже мой, Таня. Мислех, че си претърпяла пътен инцидент или нещо подобно. Изведнъж спря да ми отговаряш и чух силен трясък. – Току-що пристигнах в болницата. Телефонът ми беше изхвърлен на пода, когато ударих човека. Тц, бързам и закъснявам да взема дядо. – Не се паникьосвай, добре? Вдишай и издишай. Най-важното е, че си пристигнала в болницата безопасно. – Да, карах бързо от офиса на агенцията и почти ударих пешеходец на кръстовището, един блок преди да стигна до централната болница. Това е лудост. Едва успявам да разделя мислите си между грижите за болния си дядо и модното шоу утре вечер. Събитието е много важно за мен. То е моят вход към блестяща кариера като супермодел. – Спокойно, Таня. Всичко ще бъде наред. Няма нужда да се притесняваш. Таня спря за момент пред плътно затворената стая за лечение на дядо си. Отдели време да нормализира дишането и сърцебиенето си, което бучеше толкова силно в гръдния ѝ кош. Чувстваше как адреналинът тече по цялото ѝ тяло, особено в гърдите. Таня почти си помисли, че може да има сърдечно заболяване като дядо си, ако не си спомняше, че има много неща, които я правят толкова забързана в този момент. – Успокой се. Определено ще получиш златен билет за Милано, за да бъдеш един от моделите на Mega Show. – Благодаря ти, оценявам го. Но сега съм много нервна. Страхувам се, че ще се проваля и няма да има друг шанс за мен. – Повярвай ми, представянето ти миналата седмица беше перфектно. Утре вечер определено ще блестиш като звезда. – Добре. Ще говорим за това по-късно. Трябва да заведа дядо вкъщи. Ще се видим в лобито на агенцията след час. – Добре. Ще се видим скоро, скъпа. Не карай бързо. Докара човек с хронично сърдечно заболяване. – Знам. Аз съм единственият човек, който иска дядо ми да живее още хиляда години, така че няма да му навредя. До скоро, Хейс. Таня пъхна мобилния си телефон в малката си чантичка. Чантата беше голяма колкото длан на възрастен. Но странно, такава малка чанта се разпродаде само за пет минути. Лудост! Таня издиша бавно, преди да отвори стаята за лечение на дядо си. Тя бързо промени изражението си в най-сладката усмивка, за да поздрави дядо си, който седеше на количката сам и размишляваше. – Здравей, дядо. Таня се приближи към дядо си с леки стъпки и го целуна по набръчканата му буза. – Закъсняваш. – Извинявам се. Има неща, които трябва да направя в изложбената сграда за събитието утре вечер. И попаднах в задръстване. Съжалявам, дядо. Дядо ѝ все още беше мрачен. Таня хвана дланта на дядо си и я стисна нежно. – Как си днес? Какво каза докторът? – Каза, че ще живея още хиляда години. – Чудесно! Точно това искам от теб, дядо. – Дадох ти каквото искаш. Време е ти да ми дадеш каквото искам. – Кажи ми какво искаш. Искаш ли да те заведа на риболов в събота? Ще останем в хижа и ще ядем риба на скара. Не е ли забавно? – Тц, твърде стар съм, за да ходя на риболов. – Хайде, изобщо не си стар. Все още си моят елегантен дядо. Винаги се радвам да ходя на риболов с теб. Винаги изглеждаш страхотно, когато държиш въдица – Таня потупа гордо рамото на дядо си. – Това беше преди двадесет години. Сега, когато си на двадесет и осем, вече не си малкото момиченце, което тичаше около кофи, пълни с риба, и ме окуражаваше да хвана повече риба, която да занесем вкъщи. Таня се усмихна леко, когато видя дядо си да разрошва нежно златната ѝ коса. Не очакваше времето да мине толкова бързо около тях. Много неща се случиха в детството ѝ. Добри и лоши неща. Колко ѝ се искаше да не трябва да пораства толкова бързо, за да може винаги да прекарва време с дядо си. Чувстваше се виновна към дядо си, защото зрелостта ѝ я накара да има амбицията да стане супермодел. А това означаваше, че няма много време за дядо си. – Съжалявам, че бях толкова заета напоследък. Никога не бях до теб и не се грижех за теб, когато беше болен. – Не се притеснявай. Роуз се грижи за мен по-добре от теб. – Тц, нараняваш сърцето ми – Таня се престори, че се цупи. – Не смей да показваш мрачно лице пред мен. Още не съм ти казал какво искам от теб. – О, о-кей. Кажи ми какво мога да направя, за да компенсирам малкото дни, в които пропуснах да те посетя в болницата? Джейк се ухили. Таня започна да се съмнява, виждайки странното изражение на лицето на дядо си. – Искам да се омъжиш възможно най-скоро. Една секунда, две секунди. Таня мълчеше. Беше зашеметена да чуе внезапната молба на дядо си. Не за първи път дядо ѝ говори за брак, но за първи път Таня чуваше дядо си да говори за брак с твърд тон. – Дядо, сериозно ли? – Никога не съм бил по-сериозен от това. – Аз съм само на двадесет и осем. Защо се омъжвам сега? Освен това имам кариера, която наистина привлича вниманието ми. Не мога да се омъжа сега. И нямам гадже в момента. – Тогава кога ще се омъжиш? – Може би след пет години, или след десет години. – Няма да ме има след още пет или десет години. – Нали докторът каза, че ще живееш още хиляда години? След десет години ще ме видиш да се омъжвам за мъжа, когото обичам. Джейк хвана ръката на внучка си и я потърка нежно. – Иска ми се да имах толкова време. Но болестта ми не ми позволява да фантазирам твърде много. Обещах на родителите ти да се грижа за теб. Сега чувствам, че вече не мога да се грижа за теб. Имаш нужда от мъж, който да се грижи за теб, за да ме замести. – Дядо, моля те. Недей… – Познавам мъж, който може да се грижи за теб вместо мен. Той е добър и отговорен мъж. Искам да се омъжиш за него. Таня остана безмълвна. Мразеше да се занимава с дядо си, който се цупеше като третокласник. Дядо ѝ щеше да се увери, че Таня прави това, което той иска. – Можеш да се срещнеш с него, може би да вечеряте. Да си поговорите. Няма нужда да се омъжваш сега. – Но определено ще ме помолиш да се омъжа за него следващата седмица – изсумтя Таня. – Защо да отлагаме сватбата толкова дълго, след като се опознаете и поговорите? Той е добър човек. Гарантирам ти, че ще го харесаш. Таня въздъхна силно. Освободи хватката на дядо си от дланта си и разтри лицето си от разочарование. – Дядо, не искам да те нараня. Но това е моят живот. Искам да кажа, някой, когото смяташ за добър, не означава непременно, че ще бъде подходящ за мен. Освен това, в момента просто искам да се съсредоточа върху кариерата си. Ако утре вечер успея да впечатля съдиите, ще отлетя за Милано за Mega Show. Ще се погрижа да премина прослушването утре вечер. Не мога да се омъжа за никой мъж, когото смяташ за добър в скоро време. – Този мъж няма да те спре да преследваш мечтите си. Моля те, омъжи се за него, за да мога да имам спокойствие в края на живота си. – Спри да говориш така, сякаш ще умреш утре. Ще живееш още хиляда години, дядо! – извика гневно Таня. Не можеше да контролира емоциите си. И след като гневът напусне устата ѝ, тя беше сигурна, че ще има цял ден да съжалява за всичко. – Моля те, не говори това пред мен отново. – Просто не знаем какво ще се случи в бъдеще – гласът на Джейк звучеше все по-дрезгав и влажен. – Това, което се случи с родителите ти, ме накара да осъзная, че нещата могат да се случат внезапно и без да бъдат предотвратени. Просто се страхувам, че ще бъдеш сама, след като си отида завинаги. Ти си единствената ми внучка. Обичам те много и искам най-доброто за теб. Таня повдигна лицето си нагоре, за да задържи сълзите, които започваха да се стичат в очите ѝ. Мразеше, когато дядо ѝ започваше да споменава родителите ѝ и караше цялата ѝ емоционална защита да се срине. – Кой? – Таня грубо избърса сълза, която се търкулна по бузата ѝ. – Кой е мъжът, с когото ще ме сгодиш? – Това означава ли, че си съгласна? – Не казвам, че съм съгласна. Просто искам да знам кой е този човек. Защо си толкова настоятелен да искаш да се омъжа за него, въпреки че не се познаваме и никога не сме се срещали? – Той беше тук няколко минути преди да пристигнеш. Той е докторът, който лекува сърдечното ми заболяване през цялото време. – Доктор? О, шегуваш ли се, дядо – изстена Таня. През целия си живот никога не си е мислила, че ще се омъжи за лекар. Първо, защото мразеше болниците. Второ, защото лекарят обикновено беше много скучен с дебели очила, плешива глава и стетоскоп, висящ около врата му. Винаги си спомняше лицето на лекаря, който лекуваше родителите ѝ, и оттогава не обичаше да вижда лекари около себе си. – Няма ли друг мъж? Не искам да се омъжвам за лекар. – Той не е просто лекар. Той е гръден и сърдечно-съдов хирург. В крайна сметка той е единственият, който е добър и достоен да се ожени за теб. Ще говоря с него, за да уредим брака ви. – Боже, още не съм казала, че съм съгласна. – Трябва да се съгласиш. Това е последното ми желание, преди да умра. – Не казвай това отново. – Обещай ми, че ще се омъжиш за мъжа, с когото ще ме сгодиш. Таня погледна дядо си с недоверие. – Таня, това е моята молба преди да… – Добре, добре. Спри да казваш това пред мен. Не искам да го чуя. Джейк се усмихна тихо. Беше успял да убеди внучка си и беше сигурен, че Таня ще го направи за него. Просто трябваше да убеди доктор Хойт да се ожени за внучката му. – Но как ще се омъжа за него, ако никога не се срещна и не го опозная? Освен това ще бъда много заета с кариерата си. Нямам време за пищна сватба или нещо подобно. – Лесно. Нека дядо се погрижи за всичко. Освен това не е нужно да правите сватбено тържество сега. Но поне трябва да регистрирате брака си в гражданския регистър, за да съм сигурен, че ти и той сте наистина женени. Шит! Таня изруга в сърцето си. Наистина не можеше да огъне дядо си. Но определено можеше да огъне мъжа, за да предотврати брака. И щеше. Каквото и да е необходимо.