След като хвърли чантата и кожения си шал на леглото, Таня се затътри към бара. Издърпа стол, за да седне пред Ренър. Празният поглед на Ренър беше втренчен право в златистата течност в чашата му. Таня леко стисна бедрото на Ренър, за да привлече вниманието му, и наведе глава, за да го погледне в сините очи. – Кажи нещо. Моля те. – Съжалявам, че не го оставих да падне в морето. – Не, няма. Ти си л