Таня затвори очи. Звукът на класическа музика от любимата ѝ музикална кутийка я караше да се чувства спокойна и умиротворена. Душата ѝ сякаш се носеше на седмото небе и тя се чувстваше много отпусната. Всички тежки бремена на раменете ѝ сякаш се бяха повдигнали и я бяха оставили с тяло леко като памук. Надяваше се това да продължи вечно, а не само временно. „Все още ли пазиш тази музикална кутийка