Звукът на електрическа музика гърмеше силно в цялата бална зала. Цветни светлини, които заслепяваха очите, светеха от двете страни на сцената, където красиви жени в красиви цветни рокли танцуваха валс на подиума, докато представяха есенни рокли на френски дизайнер. Една от тези жени беше Таня. Тя беше главният модел на модното шоу тази вечер. С дълга рокля в цвят фуксия, която се спускаше до пода, и камъни Сваровски, които украсяваха всеки сложен детайл на гърдите ѝ, Таня изглеждаше зашеметяващо и блестеше като звезда. Дизайнерът вървеше до нея и гордо представяше Таня на всички присъстващи тази вечер. Таня беше толкова щастлива да бъде там, да бъде част от свят, пълен с блестящи светлини и скъпи рокли. Всичкият ѝ упорит труд най-накрая се отплати. Очите ѝ обходиха цялата стая. Тя можеше да види всички от мястото, където стоеше, и всички можеха да я видят от местата, където седяха. Тя беше център на вниманието. Таня беше много горда със себе си. Тя успя да последва кариерния път на покойната си майка и да стане супермодел. "Това беше невероятно. Блестиш като звезда, Таня!" Кристъл Хейс, нейната приятелка и асистентка, говореше развълнувано, докато държеше чаша шампанско. Модното шоу беше приключило преди около час. Те бяха на афтър партито за вечеря и купонясваха с VIP гости. Моделите обикновено се смесват с богати мъже, за да привлекат вниманието им и да станат техни любовници. Или просто като авантюра за една нощ. "Благодаря, Хейс. Нямаше да стигна дотук без теб." Таня отпи спокойно от виното си. Тя се беше преоблякла в черна мини рокля с дълбоко деколте, което наистина разкриваше извивките ѝ. Но това беше част от нейната привлекателност. Таня осъзна потенциала си, когато беше на петнадесет години. Тя беше център на вниманието в училище заради извивките и красивото си лице. Тя използваше всички активи, които притежаваше, за да подкрепи кариерата си на супермодел. Но никога повече от това. "Не. Ти работи много усилено през последните три години. Кариерата ти се развива много бързо. От нула до герой. Наздраве." Кристъл чукна чашата си с тази на Таня, преди да изпие много шампанско. След това побутна ръката на Таня и направи жест към мъж с медночервена коса, който се приближаваше към нея. "Люк идва насам. Боже, той беше толкова секси тази вечер. Ще бъдеш проклета, ако пропуснеш такъв вкусен мъж." "Аз съм омъжена, Хейс. Спомняш ли си това?" "Тц, не очаквах, че все още ще си спомняш съпруга си, след като не си го виждала от три години. Чудя се, дали този мъж изобщо те помни като своя съпруга?" "И аз се чудя. Три години без съобщение и без обаждане от него. Мислех, че ще ми се обади и ще каже, хей, аз съм ти съпруг, ние сме женени. Но изненадващо, той не го направи. Дядо също никога не спомена нищо за мъжа по телефона. Дядо изглежда доста щастлив, че се омъжих за този мъж." "Дядо ти знае ли, че никога не си имала контакт с този мистериозен мъж през цялото това време? Искам да кажа, знае ли дядо ти, че домакинството на внучка му не върви добре?" "Тц, ние сме добре. Виж, ние не се унищожаваме един друг и не се съдим един друг. За мен това е повече от достатъчно." "И все пак, ти си обвързана с този мъж. Не можеш да се омъжиш за друг мъж, ако статусът ти все още е негова съпруга. Не можеш да излизаш със секси Люк, докато този мистериозен мъж все още е твой съпруг." Таня замълча за момент. Люк се приближаваше към нейната маса. Кристъл беше права. Люк се насочваше към нея и Люк я беше набелязал. Не че на Таня не ѝ беше приятно да знае, че мъж толкова богат и красив като Люк я иска, но тя просто не искаше да съсипе блестящата си кариера. Тя трябваше да се съсредоточи върху това да стъпи на стабилна основа, преди да мисли за срещи, годеж и брак. Истинска сватба, а не прибързана сватба заради изискванията на дядо ѝ. "Какво мислиш, ако се разведа със съпруга си?" "Уау, това определено ще бъде много болезнено за съпруга ти. Три години и изведнъж се развеждаш с него." "Но ние никога не сме се срещали и никога не сме се докосвали. Кой знае какво е правил през последните три години? Вероятно има приятелка или годеница, за която иска да се ожени, но е възпрепятстван от нашия статус." "Уау, това е лесно. Ти мислиш твърде напред. Мисля, че ако съпругът ти наистина имаше годеница, за която щеше да се ожени, той щеше да се свърже с теб, за да говори за развода. Но той не го направи." "Може би просто не иска да разочарова дядо. Точно като мен, той определено уважава дядо, защото не би могъл да се съгласи с молбата на дядо да се ожени за мен, ако не уважаваше дядо ми." "Или може би просто съжалява дядо ти. Без да се обиждаш," каза бързо Кристъл, преди Таня да успее да спори. "Всички знаем колко лошо е състоянието на дядо ти." "Да, това си мислех и аз. Благодаря, че го извади от ума ми. Сега не се чувствам обременена повече. Време е да призная, че дядо е стар и не е във форма, както преди. През цялото това време аз само лъжех себе си, защото много се страхувах да загубя дядо. Той е единственото семейство, което имам." "Вече не. Сега имаш този мистериозен мъж като твое семейство. Той е твой съпруг." Таня се намръщи, преглъщайки цялото вино, което беше останало в чашата ѝ. "Но, започвам да мисля да обмисля идеята ти." "Коя? Да излизам с Люк или да се разведа със съпруга си?" "И двете. Време е да отворя сърцето си за някого." "Здравей. Моя прекрасна дама." Точно тогава дойде Люк и я поздрави. Люк взе дланта на Таня и целуна гърба на ръката ѝ нежно като джентълмен. "Ще танцуваш ли с мен?" "Не, разбира се, че не." "Ако е необходимо, завлечи я и в леглото си, Люк," извика Кристъл с голямата си уста. "Хейс!" Таня ядосано погледна най-добрата си приятелка, преди да погледне Люк с извинение. "Не я слушай с голямата ѝ уста. Мисля, че започва да се напива." "Няма проблем. Трудно е да откъснеш поглед от жена толкова красива като теб, Таня," пръстите на Люк протегнаха и нежно погалиха зачервената буза на Таня. "Да видим, ще има ли шанс да те заведа в леглото си, след като танцуваме?" "Ще видим," Таня се усмихна в отговор на Люк. Тя погледна назад за кратко, за да помаха на Кристъл. Люк обви ръка около кръста ѝ нежно, повеждайки я към средата на бална зала. Таня се наслаждаваше на ревнивите погледи, които всяка жена ѝ отправяше. Не можеше да отрече, че се гордее с това, което имаше по това време. Блестяща кариера, красиво тяло и обещание за изкушаващо бъдеще. "Ти си много красива тази вечер, Таня." Лицето на Люк изпълни цялата ѝ гледка. Това беше бъдещето, което Таня видя. Мъж толкова красив и солиден като Люк беше това, което търсеше през цялото това време. "Благодаря. Надявам се, че те впечатлих достатъчно тази вечер." "Ти обърна целия ми свят с главата надолу от първия път, когато те видях преди една година в Лас Вегас." "Това... Да, каква невероятна нощ." Люк придърпа кръста на Таня по-близо до себе си. Дланите му нежно погалиха голия гръб на Таня, глезейки я с всяко свое докосване. Те танцуваха на мелодична и спокойна класическа музика. Очите им се заключиха едно в друго. На такова близко разстояние Таня едва можеше да намери и най-малкия недостатък в Люк. Красиво лице, заслепяваща усмивка и личност толкова топла като сутрешното слънце. Таня призна, че се топи, когато е около Люк. "Възхищавам ти се през последната година, Таня. Винаги ти обръщам внимание и посещавам всяко твое модно шоу." "Наистина го оценявам. Много ти благодаря." "Искам повече от просто да бъда оценен." Таня повдигна вежда. Не че не можеше да улови сигналите в думите на Люк, но тя просто искаше яснота, която да я направи уверена в избора на Люк. "Искам те. Цялата теб." Люк завъртя Таня, когато темпото на песента се промени на малко по-бързо. След това той придърпа Таня към себе си, докато телата им се сблъскаха. Люк притисна Таня плътно до гърдите си и прошепна нежно в ухото ѝ. "Бъди моя жена, Таня. Обичам те." Думите на Люк не оставиха нищо друго освен шок. Таня беше зашеметена. Никога не беше чувала мъж да изразява любовта си към нея толкова романтично. Дори и съпругът ѝ. "Скъпа, отговори ми," Люк повдигна леко брадичката на Таня. "Люк... Аз..." Таня случайно погледна Кристъл, която ѝ махаше, докато държеше мобилния си телефон. Кристъл ѝ помаха още веднъж и промърмори нещо като обади се и спешно. "Какво?" "Съжалявам, трябва да тръгвам. Кристъл ми се обади." "А отговорът ти?" "Ще отговоря, след като видя Кристъл." Таня набързо се отправи към Кристъл. Тя започна да се паникьосва, защото Кристъл никога не я прекъсваше, когато беше с мъж. Приятелството им през годините накара Кристъл наистина да я познава отвътре и отвън. Те се бяха договорили предварително, че Кристъл трябва да прекъсва Таня само когато наистина има нещо важно, свързано с дядо ѝ. "Какво има?" "Ех, слава богу, че ме видя да ти махам. Почти се отчаях да привлека вниманието ти." "Кажи ми какво има, Хейс. Притесняваш ме. Това за дядо ли е?" "Не съм сигурна." Кристъл побутна белия мобилен телефон към Таня. "Някой иска да говори с теб." Таня се намръщи, докато четеше поредица от неизвестни номера на екрана на мобилния си телефон. Това беше нейният личен мобилен телефон. Тя имаше два различни мобилни телефона за лични и работни въпроси. Досега тя беше споделяла личния си номер само с хора, които бяха наистина близки до нея, и запазваше само номерата на хора, които смяташе за важни за нея. "Той не е в списъка ми с контакти. Не трябва да вдигам телефона." "Този мъж настоява да говори с теб. Казах му, че си с мъж и не си на разположение. Той ме помоли да ти кажа и ще се обади отново. Каза, че е за дядо ти." Таня се надяваше, че това не е просто шега. Тя веднага се оттегли в тих ъгъл на бална зала, преди да вдигне обаждането. "Таня Хюстън. Кой е?" "Кой мислиш, че ще ти се обади, за да говори за състоянието на дядо ти?" "Кой сте вие? Откъде взехте номера ми? И вече имам някой, на когото наистина вярвам, да се грижи за дядо ми. Така че, освен ако не сте лекарят, който лекува дядо ми, не искам да говоря с вас." "Аз не съм шегаджия." "Тогава откъде взехте личния ми номер?" "От теб." "Невъзможно. Не споделям номера си небрежно. Кой сте вие?" "Доказано е, че си споделила номера си небрежно." "И ми кажете кой сте в действителност. Имам важни неща за вършене сега и вие просто си губите времето." "Добре, госпожице заета. Аз съм доктор Ренър Хойт. Твоят съпруг. Върни се в Чикаго тази вечер, защото дядо ти е в критично състояние. Вероятно няма да живее дълго." Хватката на Таня върху мобилния ѝ телефон отслабна. Мобилният телефон се плъзна тежко по пода с дълбокия, дрезгав глас на Ренър Хойт, който я викаше по име. Таня не знаеше какво я шокира в този момент. Новината за дядо ѝ, който е в критично състояние, или това, че най-накрая чу гласа на съпруга си след три години живот, без да познава собствения си съпруг?