— За какво мислиш? — Хм? За нищо. Таня дори не погледна Джеръми, когато я попита. — Сигурен съм, че мислиш за нещо. Ти си като отворена книга. Много лесно се чете. Таня бързо извърна глава, за да погледне Джеръми. Мъжът не можеше да види изненадата на лицето ѝ, защото беше съсредоточен върху шофирането. Таня тайно наблюдаваше профила на Джеръми отстрани. Очилата и бретонът малко разсейваха. Не че