ИСЛА Следобед, след обяд, решихме да си починем на покрива им. Гледката от покрива им беше завладяваща и ме накара да подремна за около два часа. Когато се събудих, почти си поех дъха, защото видях лицето на Зиро точно пред моето. Струваше ми се, че ме гледа, опитвайки се да запомни всеки ъгъл на лицето ми – е, това е само мое предположение. Тъй като имаше басейн на покрива им, реших да поплувам.