"ЕЙ, АПОЛОНЕ!" Исла поздрави брат си, който току-що се беше прибрал. Погледна часовника на стената и вече беше пет сутринта. "Намери ли го?" попита тя и се приближи до брат си, който сега я гледаше намръщено. "Какво? Просто питам дали си го намерил," каза тя и се усмихна. Аполон кимна, което накара усмивката на Исла да достигне очите ѝ. "Чудесно!" възкликна тя. "Спри с фантазиите за този мъж, Исла. Той не е за теб. Зеро е като твой по-голям брат," изрече Аполон, докато вървеше към голямата им кухня. "Да, бе, да. Каза ли му, че ще бъде моят последен танц?" попита тя, изпълнена с вълнение в гласа си. Тогава Аполон я изгледа строго. "Ти ми обеща, че няма да фантазираш..." "Голям брат, знам, нали? Какво искаш? Варени соеви зърна или горещо кафе с карамел?" попита тя, докато отиваше от другата страна на кухнята. Аполон се намръщи. "Кафе с карамел. Трябва да оставиш прислужницата да върши домакинската работа..." "Брат, вече съм голяма и имаме само баба Норм, а тя е вече стара. Отново отклоняваш основната тема," каза тя и поклати глава. "Зеро ще дойде и вече се съгласи за това шибано..." "Брат! Без псувни! Тук има бебе," прекъсна го тя и вдигна ръка. Аполон повдигна вежда. "Да, нашето бебе. Така че, не смей да имаш гадже? Окей? Твърде си млада. Трябва да се съсредоточиш първо върху ученето си." "Да, татко," отговори тя и се засмя. Аполон само поклати глава. Сестра му е наистина игрива. Тя е звезда, която дава светлина на живота им. Тя е твърде жизнерадостна и винаги вижда нещата по положителен начин. Тя е твърде чиста и невинна. "Така че, Зеро..." "Пак ли Зеро?" попита той и челото му се сбърчи. Исла се усмихна и направи знак за мир. "Просто съм щастлива и знаеш, че той ми е тръпка още от..." "Тръпка или вече развиваш нещо, хм?" Тя захапа долната си устна и продължи това, което правеше. "П-просто тръпка..." промърмори тя. "Бъди сигурна в това. Съсредоточи се върху ученето си, следващия месец вече ще си студентка. Ще останеш в общежитието..." "Не! Не искам това. Ще остана в апартамент с най-добрата си приятелка. С мама вече говорихме за това," каза тя и го погледна. Аполон въздъхна дълбоко. "Вземи баба Норм със себе си, нали?" "Каква съм аз? Петгодишно дете?" отвърна тя и постави чашата с кафе с карамел пред него. Издърпа стола срещу него и седна. "Да. Ти все още си бебе за нас. Знаеш, че мама винаги е заета с тези бизнес пътувания и не може да те вижда през цялото време. Аз също трябва да управлявам собствената си компания. Аз също не мога да те виждам през цялото време. Ти растеш и ние само искаме..." "Вече знам как да се грижа за себе си, братко. Знам своите ограничения." Аполон въздъхна. "Ти не знаеш как работи този свят, Исла." Тя се засмя и поклати глава. "Не знаех, че приближаването към теб ще ме доведе до определен житейски урок. Не се притеснявай, мой страхотен братко. Ще направя всичко възможно, за да направя теб и мама горди," изрече тя. Аполон се усмихна. "Ние знаехме това. И сладурано, ти вече винаги ни правиш горди," каза той и ѝ намигна. "О, колко съм поласкана. Обичам те." Аполон повдигна вежда. "Хм... необичайно е да казваш тези думи на големия си брат," ухили се той, "какво искаш?" Тя показа усмивка. "Мога ли да прекарам една нощ с Бека?" Аполон се намръщи. "Преспиване?" Тя кимна и се опита да изглежда възможно най-сладка пред брат си. "Мога ли?" "Не." "Ех! Аполоне, хайде. Не е като да отида някъде другаде. Попитай Бека, ако искаш," каза тя. "Доколкото си спомням, ти също ми каза това преди няколко месеца. Но къде отиде? Отиде в бар с приятелката си, маскирана като дама на тяхната възраст, защото беше висока и пиеше." "Направих го само веднъж. И се кълна, че просто ще се сближим. Можеш да дойдеш, ако искаш," каза тя, но игрива усмивка се задържа на устните ѝ. "Нито един шанс." Тогава тя избухна в смях и спря, когато брат ѝ я гледаше строго. "Ще спра! Но трябваше да видиш лицето ти, когато споменавам името на Бека." Аполон отпи от чашата си и се изправи след това. "Ще се кача горе. Помни какво ти казах. Спри да фантазираш за Зеро и без преспиване." Тя се намръщи. "Моля те, много те моля?" каза тя и събра дланите си заедно. "Не." "Добре! Просто ще поканя Бека тук." "Не!" Тя повдигна вежда. "И защо? Аз също съм собственик на тази къща и имам право да поканя приятелката си," заяви тя. Аполон притисна корена на носа си. "Добре. Можеш да отидеш. Но ми се обади, когато стигнеш там. И моля те, не го прави отново като алиби и не ходи в бар. Ти все още си непълнолетна, Исла." Тя поздрави и се усмихна. "Слушам, капитане," отговори тя. Аполон само поклати глава и напусна кухнята. Когато той си отиде, тя скочи от радост! "Да!" Е, тя знаеше, че брат ѝ не харесва Бека, защото той я харесва. Е, той винаги ѝ казваше да спре да фантазира за Зеро. Въпреки това, самият Аполон фантазираше за най-добрата ѝ приятелка. Когато приключи в кухнята, тя се качи горе и се обади на приятелката си. Набра номера ѝ и само след три позвънявания тя вдигна телефона. "Бека!" възкликна тя. "Какво, по дяволите, Исла!" изрече дамата от другата линия, чувствайки се раздразнена. "Можеш ли просто да намалиш гласа си?" Исла можеше да си представи как Бека върти очи. "Имам добра новина за теб." "А-ха?" "Аполон се съгласи и ще бъда там преди пет. Така че..." "Перфектно! Трябва да се подготвим за концерта тази вечер," отговори Бека. "Да, така е! И съм супер развълнувана!" Бека се засмя от другата линия. "Да, виждам го през гласа ти. Както и да е, според моя източник, Зеро също ще бъде там." Чувайки името му, сърцето ѝ трепна и стомахът ѝ се сви. "Чудесно!" "Обаче, има вероятност брат ти също да бъде там." При тази мисъл усмивката ѝ избледня. "Тогава трябва да вземем предпазни мерки. Както и да е, ще е добре да го видя," отговори тя. Бека издаде тиха усмивка от другата линия. "Знам. Така че, до скоро." "До скоро. Чао!" изрече тя и затвори телефона. Тя се хвърли на леглото си и се загледа в белия таван, отдавайки се на дълбоките си мисли.