Беше осем сутринта, когато Зеро получи обаждане от Аполо.
– Какво, по дяволите, става, пич? – оплака се той.
– Просто искам да ти напомня за рождения ден на сестра ми…
– Знам, добре. Прекъсваш ме. В момента съм по средата на… мамка му! – изруга той. – Защо, по дяволите, захапа? – попита той, изглеждайки ядосан на жената, която беше срещнал в ресторанта снощи, когато вечеряше.
– Джиз, пич, сериозно
















