Към четири без петнадесет, Зиро пътуваше към резиденцията на семейство Питърсън. Когато пристигна, беше посрещнат от майката на Аполо. „Добър ден, младежо,“ проговори жената и го поздрави с целувка по бузата. Той се усмихна. „Добър ден и на вас, госпожо Питърсън.“ „О, колко си сладък. Както и да е, Аполо е в градината. Знаеш, той е много ангажиран с партито за дебюта на сестра си,“ сподели госпожа