Заслепена от слънчевата светлина, проникваща през прозореца, Исла бавно отвори очи. Примига няколко пъти, адаптирайки зрението си. Тя сложи ръка над очите си и изстена, обръщайки се на другата страна. – Господи! – възкликна тя, когато видя Бека да седи на пода и да я зяпа. Тя веднага се изправи. – Какво правиш там? – попита тя. Бека въздъхна тежко. – Опитвах се да те събудя, но ти не искаше. Тогав