ИСЛА
Не знам какво да чувствам в този момент. Зиро е с мен, но никога не се е осмелил да ме целуне или поне да ме закача – да ме изкуши към удоволствие.
„Зиро…“ извиках името му. Той седеше в хола и държеше телефона си. Забелязах, че е в телефона си, откакто седна там. Изглежда, че си пише с някого, когото не може да остави.
Боли ме, че предполагах, че ще използва този момент, за да стигне до мен,
















