"АКО не беше моя сестра, изобщо нямаше да ми пука," думите на Аполо ехтяха в хола им един следобед. Исла се усмихна широко. "Много ти благодаря, братко," отвърна тя, повече закачливо. След като обядват, Зиро я оставя пред дома им, преди да се върне в компанията си, и тогава тя вижда брат си. Отначало не знае защо е вкъщи, но когато чува, че е заради Зиро, в главата ѝ внезапно ѝ хрумва идея. Спомня