Глава 28 „Махай се“, изръмжа Дийкън, звукът е по-скоро животински, отколкото човешки, и ме порази. „Да, господине“, усмихвам се, навеждайки се да вдигна картата, която бях изпуснала. Оправям дрехите си и излизам от стаята, за да намеря останалите. Той очевидно води някаква вътрешна борба и аз няма да бъда тази, която ще го тласне през този ръб, колкото и вълнуващо да ми се струва. Мейсън вече иска