Глава 62
Аксел изглежда разкъсван. Тео е прав, той знае нещо. Отваря уста да говори, но се намръщва.
— Не мога — въздъхва той.
— Уау, значи знаеш нещо, но няма да ни кажеш — изсумтява Тео.
— Не, не разбирате. Физически не мога — Аксел разтрива слепоочията си, или от стрес, или от главоболие.
— Шибано, принудили са те да не ни казваш нещо — Тео започва да крачи напред-назад, — Знаех си, че нещо не
















