„Добре ли сте, господине?“ Ангелският глас на Джози ме облива като лечебен балсам и аз попивам утехата, която ми носи присъствието ѝ, за няколко секунди, преди да се приглася и да се обърна с лице към нея. „Да, просто плувах твърде много. Всичко наред ли е?“ питам, поглеждайки зад нея, за да видя дали е сама. Не виждам никого с нея. Отчасти съм щастлива от това и отчасти притеснена. Не е безопасно