– Щом си тук, не е нужно да си тръгваш веднага. Защо не ми направиш компания за по едно питие? – Погледът на мъжа беше похотлив, а усмивката му – хитра. Тонът му беше полу-заплашителен, полу-увещателен. Ивет вече беше подпийнала. Мъжът я държеше за врата и изглеждаше така, сякаш можеше да я повлече всеки момент. Никол погледна мъжа право в очите и каза спокойно: – Пусни я. Мъжът изви устни самодов