След като Никол и Ивет напуснаха „Имперските градини“, Ивет не спря да кълне семейство Фъргюсън по целия път към дома. „Тая стара вещица е пълна откачалка! Ако не беше заради възрастта ѝ, щях да ѝ дам един урок!“ Никол беше свикнала и се усмихна. „Остави. Не падай на нейното ниво. Както и да е, повече няма да ги виждаме.“ Двете дами си говореха и се смееха. Когато най-накрая се прибраха в имението Стантън, видяха Грант Стантън, който рядко се появяваше, защото вечно беше зает с работа, да седи на дивана и да чете вестник. Изглеждаше толкова сериозен, благороден и безразличен. Никол щастливо се затича към него и го прегърна в гръб, докато се глезеше като малко дете. След три години, в които не го беше виждала, той ѝ се струваше все така познат. „Батко, най-после се върна! Защо изчезна, след като ме прибра у дома?“ Грант, едновременно безпомощен и изпълнен с обич, ѝ позволи да го прегръща и да го люлее напред-назад. В уютната атмосфера студеното му излъчване напълно изчезна. „Имах важна среща, на която трябваше да присъствам. Побързах да се върна веднага щом свърши. Ето, подаръкът ти.“ Това беше навик на Грант. Колкото и надалеч да отидеше в командировка, винаги ѝ носеше сувенири. Този път беше лимитирана серия ръчна чанта, изработена по поръчка, която все още не се предлагаше в страната. Цената ѝ беше осемцифрена, а на пазара бе безценна. И най-важното – беше единствена по рода си, специално за Никол. Грант беше разбрал предварително, че и Ивет е тук, затова ѝ беше купил специално създаден за нея парфюм на „Шанел“, какъвто жените харесваха. Ивет го взе, изчервявайки се, и каза тихо: „Благодаря ти.“ Грант обаче не забеляза изражението на Ивет, защото очите му бяха приковани в сестра му. Знаеше, че е преживяла тежък период, затова сърцето му се късаше и искаше да ѝ даде само най-доброто. От друга страна, Никол проницателно наблюдаваше реакцията на Ивет. Усмивката ѝ се разшири и тя вече си фантазираше за тяхното бъдеще. „Вторият ти брат е в лаборатория в чужбина и участва в поверителен научноизследователски проект, така че в момента не може да се върне. Третият ти брат е на филмов фестивал и ще се върне след няколко дни. През следващите два дни можеш да дойдеш с мен в офиса…“ Никол направи кисела физиономия, но знаеше, че няма как да се измъкне, затова само кимна в съгласие. … Късно през нощта. „Мамка му!“ – Ивет едва си поемаше дъх, докато звънеше на Никол, която вдигна телефона посред нощ със сънен глас: „Какво става?“ „Влез в интернет веднага! Семейство Фъргюсън не са пропуснали да хвърлят кал по теб дори и след развода. Казали са, че си откраднала нещо от тях и че няма да замесват полицията, ако го върнеш до утре. В противен случай ще те съсипят. Станало е вайръл!“ Сърцето на Никол се сви и тя веднага влезе в интернет. Разбира се, хаштагът #БившатаСъпругаНаФъргюсън оглавяваше трендовете. Това беше официално изявление от корпорация „Фъргюсън“, което обвиняваше Никол, че няма характер и е откраднала ценни бижута след развода. „Ценни? Те смеят да парадират с бижута за някакви си десет милиона долара? Да не мислят, че не си виждала пари през живота си?“ – възмутено изруга Ивет. Коментарите в интернет спекулираха, че Никол е била изритана от богатото семейство Фъргюсън заради лошия си характер. Тези интернет потребители сипеха толкова много омраза и дори бяха изровили профила на Никол в социалните мрежи. Единствените ѝ щастливи спомени през последните три години, които беше публикувала, бяха превърнати в изкривени истории от злобните нетизени. [Спокойни времена ли? Според мен просто се преструва!] [Заслужава си да я изритат от семейството!] [Трябва просто да се обадят в полицията. Тя е не само клоун, но и крадла!] Имаше и много други злостни коментари по адрес на Никол. Никол беше виждала този комплект бижута веднъж. Ерик го държеше заключен в сейфа, а тя не знаеше паролата, нито пък някога я беше искала. „Ха-ха! Ерик Фъргюсън дори няма елементарното достойнство след развода ни и иска да хвърля кал по мен? Да не мисли, че ще търпя тая помия?!“ Никол веднага набра номера на Грант. „Джи, спомням си, че развлекателната компания на К. е на мое име. Кой я управлява сега?“ Грант замълча за момент и разтри слепоочията си. Той също току-що беше научил новината. „Доминик Йънг. Веднага ще го накарам да се погрижи за този вайръл хаштаг.“ „Няма нужда. Сама ще се справя.“ Тонът на Никол беше безразличен. „Нали искат конфронтация? Да не мислят, че ме е страх?“ За една нощ тази тема се разпространи като горски пожар. Никол се превърна в плъх, на който всички се присмиваха. В 8:00 сутринта Никол влезе в профила си в социалните мрежи и публикува снимка с изявление. След това погледна хубавото време навън и се усмихна горчиво, иронизирайки сама себе си. „Наистина съм била толкова сляпа, за да се омъжа за Ерик Фъргюсън…“