Ерик Фъргюсън затвори телефона и разтри слепоочията си. Лицето му бе мрачно, а той се чувстваше изключително раздразнителен. Той набра номера на Никол, но както и очакваше, тя не отговори и дори го беше блокирала. Ерик тръшна телефона си в бюрото с такъv трясък, че чак оглуши. Той погледна студено Мичъл. – Иди и разбери къде е Никол. Искам отговор до петнадесет минути. Мичъл почувства, че ще си загуби работата, и сведе глава още по-ниско. – Г-н Фъргюсън, накарах да проверят местонахождението на г-ца Никол. Изглежда, че не е в Атланта. Няма и следа от нея. Тънките устни на Ерик бяха стиснати, а лицето му помръкна още повече. Половин час по-късно „Фъргюсън Корпорейшън“ изтри изявлението, засягащо Никол, и публикува извинение, в което се посочваше, че става въпрос за недоразумение. Въпреки това не изясниха и дума за брака между Ерик и Никол. Дори и така, ефектът от този ход беше незначителен. Ерик прегледа профила на Никол в социалните мрежи и откри публикациите ѝ за съвместния им живот. Всичко това беше толкова близо до него, а същевременно толкова чуждо. [Мъжът ми се прибра рано днес! *усмихнато личице*] [Вали... Чудя се дали мъжът ми си носи чадър...] [Мъжът ми ме взе от работа~] [Закуска, специално приготвена за моя мъж!] ...... Ерик несъзнателно прелисти до края и изведнъж почувства, че трите им години брак не са били съвсем празни. Присъствието на тази жена се усещаше навсякъде. Той осъзна, че никога не я е разбирал и никога не е участвал в нейното щастие. Всяка нейна публикация беше свързана с него, а последното изявление, което бе публикувала в 8:00 ч. тази сутрин, беше лишено от емоции, за разлика от предишните ѝ постове. Сякаш това беше краят на брака им. Изведнъж почувства, сякаш парченце от сърцето му липсваше. Гърдите му бяха празни. Ерик искаше да продължи да прелиства, но страницата внезапно замръзна. Когато я опресни, всички онези публикации, които току-що бе прочел, изведнъж изчезнаха. Бяха изтрити до една, оставяйки след себе си само студеното изявление от тази сутрин. Броят на харесванията, коментарите и споделянията продължаваше да расте. „Това беше нейната позиция. Просто изтри всичко ей така? Иска да се преструва, че тези три години никога не са се случвали?“ Сърцето на Ерик се сви, а погледът му стана мрачен. Имаше чувството, че сърцето му е смачкано. „Ще я намеря, дори ако трябва да обърна цялата страна с краката нагоре!“ ...... Месец по-късно. Присъстващите на бизнес банкета в Атланта бяха високопоставени лица и елитът на обществото. Почти целият висш ешелон беше там. Банкетът не беше отворен за обществеността. Бодигардове бяха разположени на няколко пресечки от мястото, за да спрат папараците да правят скрити снимки. Луксозен спортен автомобил „Мерцедес-Бенц“ бавно спря пред входа на „Уолдорф“. Ерик Фъргюсън изглеждаше несравнимо благороден и несъмнено беше център на вниманието, докато правеше грандиозното си появяване с дамата си, Уенди Куейд. Когато Уенди научи за развода на Ерик, тя беше развълнувана и знаеше, че възможността ѝ е дошла. Въпреки това през цялото това време Ерик не я посети нито веднъж, дори когато беше наистина болна. Уенди успя да присъства на този банкет като дама на Ерик само защото чичо ѝ ѝ беше изпратил покана. Нежното ѝ лице и скъпата, изработена по поръчка рокля биха развълнували всеки мъж. – Добре дошли, г-н Фъргюсън... – Организаторът се приближи, за да се ръкува с Ерик, но изведнъж чу суматоха на вратата. Някой каза: – Грант Стантън от Уест Сити е тук... Луксозен „Ролс-Ройс“, изработен по поръчка, се приближи до входа. Грант Стантън бе наистина достоен за легендарната си слава на голямо име от Уолстрийт. Аурата му беше необикновена, а поведението му – естествено аристократично. Грант Стантън и Ерик Фъргюсън бяха две легенди със сравними сили. Веднага щом Грант се появи, хората около него вече чакаха да се ръкуват с него и да разменят любезности. Грант обаче не си тръгна веднага след като излезе от колата. Вместо това той отиде от другата страна на колата, зае мястото на портиера и отвори вратата. След това скромно протегна ръка, което привлече вниманието на тълпата. Кого ли беше довел със себе си тази вечер Грант Стантън, който никога не бе допускал жена до себе си? – Никол! – извика някой името ѝ. Жената носеше ръчно изработена по поръчка рокля от европейска кралска модна къща. Роклята беше обсипана с диаманти и блестеше величествено. Тя очертаваше безупречно стройната ѝ фигура. Гримът ѝ беше изключително прецизен и подчертаваше чертите ѝ до съвършенство. Правеше я да изглежда още по-красива. Ерик присви тъмните си очи, докато гледаше как жената хваща Грант Стантън под ръка и влиза в хотела с широка усмивка. С всяка своя стъпка Никол се приближаваше все повече до него.