Снимката, която Никол публикува, беше на Уенди Куейд и Ерик Фъргюсън, които спяха заедно. Интимността им беше очевидна. Онова, което първоначално бе замислено като остро оръжие, за да нарани Никол, се превърна в неин щит за самозащита. Изявлението на Никол гласеше следното: [Уважаеми г-н Фъргюсън, Дълбоко съжалих, като научих, че „Мечта“ е била открадната, затова наех частен детектив, който още същата нощ да я проследи. Детективът откри бижуто от другата страна на Атлантическия океан, в Германия, у г-ца Ингрид Фъргюсън. Изглежда, че г-ца Фъргюсън е голяма комарджийка от световна класа. Надявам се, че ще разследвате това щателно, преди да прибързвате със заключенията. С уважение, Никол.] Никол приложи и доклада от разследването на известен частен детектив, както и друга снимка на „Мечта“, поставено на маса за хазарт до Ингрид Фъргюсън. В един миг вече нашумялата клюка стана още по-бурна. Разведената бивша съпруга на Ерик Фъргюсън, Никол, беше поставена в толкова уязвимо положение, но въпреки това беше наела реномирана частна детективска агенция и дори бе изчистила името си през деня, без да нарушава нечий покой. Изявлението ѝ също беше аргументирано и лаконично. Нещо повече, онази снимка на Ерик Фъргюсън и Уенди Куейд заедно намекваше за причината за развода им – изневяра. Кой в тази връзка беше безпринципният? Цялостното отношение на нетизените мигновено се промени. Излишно е да се казва, че невинността на Никол беше доказана. Тя беше нагло обвинена без причина. Публикацията ѝ беше споделяна от всички. Изведнъж семейство Фъргюсън се превърна в обект на скандала. Ерик Фъргюсън беше пийнал с приятели същата вечер и не очакваше, че за една нощ се е случило толкова много. До сутринта дори акциите на „Фъргюсън Корпорейшън“ започнаха рязко да падат. Рано сутринта лицето на Ерик беше изключително мрачно, докато седеше в офиса си. Той излъчваше такава хладина, че асистентът му, Мичъл, стоеше боязливо и не смееше да диша твърде шумно. — Кой е разрешил използването на главния акаунт на компанията ни за публикуване на такова изявление? — изскърца със зъби Ерик. Очите му бяха студени и сурови. — Мадам Куин нареди снощи, като каза, че вече Ви е информирала. Ерик събори всичко от бюрото си и предметите се разпиляха с трясък по пода. Погледът на мъжа беше остър и пронизващ. — Откога в тази компания се слушат заповедите на Мадам? Уволнете всички от PR отдела! Сърцето на Мичъл трепна. — Д-да, сър. — Незабавно свалете тази новина от интернет! — В тъмните очи на мъжа се надигаше бездънна буря. Мичъл сведе глава и каза колебливо: — Президентът Доминик от „Фалкън Ентъртейнмънт“ вече е наредил новината да бъде заключена за 24 часа. Никой не може да я премахне. „Фалкън Ентъртейнмънт“ беше водещ играч в развлекателната индустрия, така че никой не смееше да им се противопостави. Лицето на Ерик беше буреносно. „Ха! Не знаех, че Никол е толкова способна! Уважаеми г-н Фъргюсън? Да не би да си мисли, че това е моя идея и е по моя заповед?“ Лицето на мъжа беше напрегнато. Очите му бяха студени и строги. Внезапно телефонът му иззвъня. Като видя, че е майка му, той затвори, без да се замисли. „Не ѝ позволих да вика полиция, а тя вдигна такъв голям скандал?! Ако не беше открила къде е „Мечта“, нима щеше да поеме вината за това?“ Тази мисъл го вбеси още повече. Телефонът му звънеше непрестанно. Ерик погледна отново кой звъни и се намръщи – баща му. — Накарай Никол веднага да изтрие тази публикация! Не е ли достатъчно срамно? Направи го веднага! — Гласът на Чарлз Фъргюсън беше дълбок, докато потискаше огромна вълна от гняв. — Ерик, върни тази кучка. Как смее да прави това?! Трябва да ѝ се даде урок! — Куин грабна телефона и изрева. Ерик затвори очи и каза с дълбок и студен глас: — Тя с нещо сгреши ли? Очевидно е, че Ингрид е взела „Мечта“, така че защо да натопяваме Никол? Беше ядосан на безчувственото изявление на Никол, сякаш нямаше никакъв начин да се помирят. „Дори и Никол да не беше отговорила, нима щях да стоя безучастно и да гледам как я обвиняват несправедливо? Нима изобщо не ми вярваше?“ Но още повече го ядосваше фактът, че майка му без капка угризение обвиняваше Никол, сякаш имаше пълното право. Сякаш това беше нещо обичайно! Куин, смъмрена от сина си, неохотно се защити: — Откъде да знам, че Ингрид го е взела? Нали винаги е било в твоя сейф? Кой друг освен Никол би взел огърлицата? — Не е късно да се извиниш на Никол. — Погледът на мъжа беше мрачен. Това беше PR криза и трябваше да я разрешат в рамките на златния час. — Какво? Да се извинявам? Тази кучка е тази, която трябва да се извини! Тя е просто една неблагодарна златотърсачка с неясен произход, която се осмели да постави семейството ни в криза?! Върни я и ще видиш как ще я науча! — Вече сме разведени…