Никол прибра телефона си. Потисна болката в сърцето си и паренето в тялото, след което се стегна и хвана такси до Кметството. Минутите се нижеха. Ерик Фъргюсън се обади на Никол два пъти, но никой не отговори, затова той се отказа да звъни повече. Никол седеше на една пейка, с много бледо лице. Час по-късно Ерик се приближи със строго, безизразно лице и я погледна отвисоко със студения си взор. – От какво точно не си доволна? Знам, че този месец дари повече кръв, но вече те компенсирах. – Просто да се разведем… – Никол вдигна глава и посрещна студения му поглед. Гласът ѝ беше спокоен и овладян и тя вече не искаше да говори с Ерик. Сякаш говореха за напълно различни неща. Никол погледна изваяните черти на мъжа пред себе си. Беше красив и висок, което я накара да се влюби до уши в него, но той нито веднъж не ѝ се усмихна. В миналото тя внимаваше да не го подразни, но сега, като гледаше строго му лице, се чувстваше безчувствена. Ерик погледна Никол с мрачно лице. Можеше да толерира всичките ѝ молби или изисквания, но не можеше да понася, че не си знае мястото. „Нима наистина си мисли, че е единствената, която може да дарява кръв?“ – Никол, да не съжаляваш за решението си. – Най-много съжалявам, че се омъжих за теб преди три години. – Никол се усмихна горчиво. Най-после бе осмислила всичко и умът ѝ никога не бе бил по-бистър. „Достатъчно страдах в този брак с Ерик Фъргюсън. Стига толкова!“ Работният ден беше към края си, така че на опашката имаше само няколко души и те бяха последната двойка. Тригодишният им брак приключи толкова прибързано, за броени минути. В момента, в който Никол хвана удостоверението за развод, сърцето ѝ леко трепна. Ерик не каза нищо, с което да я накара да остане, и дори не я погледна. – Да отидем до болницата. Дори сега не забрави да я използва за последен път. Никол леко вдигна глава и изведнъж се разсмя. – Ерик Фъргюсън, дори ако тя умре пред мен в бъдеще, няма да пропилея и капка кръв повече за нея. Очите на Ерик внезапно помръкнаха. – Как можеш да проклинаш Уенди така, когато е болна? Не забравяй, че условието за брака ни беше да даряваш кръв по всяко време, когато тя има нужда. В този момент Никол се почувства така, сякаш сърцето ѝ бе прободено с нож. Беше съкрушена от болка. „Точно така… Можах да се омъжа за него само защото имам „златна кръв“. Обещах да дарявам от скъпоценната си и рядка кръв от група Rh-null на Уенди Куейд, когато има нужда…“ Погледът на Никол трепна, докато го гледаше, но в очите на мъжа се четеше само обичайното му безразличие. Усмивката ѝ се разшири, докато накрая не се разсмя с необуздана студенина. „Трябваше отдавна да съм разбрала, че за Ерик Фъргюсън аз съм просто една долна ходеща банка за кръв…“ – Ерик Фъргюсън, изобщо не ми пука, че съм ти съпруга! Не се притеснявай, ще ѝ даря кръв за последен път и ще си уредим сметките. Тя се усмихна загадъчно, хвърли поглед на Ерик и се обърна да си тръгне. Веждите на Ерик бяха леко смръщени. Чувстваше се необяснимо раздразнен. Усещаше, че днес в Никол има нещо различно, но не можеше да опише чувството. Сякаш вече не беше под негов контрол. През трите години на брака им той си мислеше, че вече я познава добре. Преди да се оженят, тя беше прилепчива и настоятелна, но след това се превърна в кротка и покорна съпруга. Напоследък Уенди се нуждаеше от повече кръвопреливания. Той се чувстваше виновен за това, но Никол никога не беше отказвала, затова се чувстваше по-спокоен и мислеше да я компенсира по други начини. Независимо от първоначалните ѝ намерения да се омъжи за него, Никол беше добра съпруга. Това, че Никол изведнъж поиска развод, го подразни, но нямаше значение. Тъмните очи на Ерик помръкнаха, докато се отърсваше от раздразнението в сърцето си. „Няма значение, сама ще се върне да проси, когато не може да оцелее.“ ...... Преди Ерик да успее да каже каквото и да било, Никол спря такси на улицата и отиде в болницата. Намери ВИП стаята на Уенди Куейд и отвори вратата с тласък. Няколко лекари и сестри бяха заобиколили Уенди и внимателно я питаха дали жената изпитва някакъв дискомфорт. Когато Уенди видя Никол, очите ѝ трепнаха и тя веднага придоби възхитен вид. – Никол, най-после си тук! Не ми се сърдиш, че постоянно те притеснявам заради крехкото ми здраве, нали? Притеснявах се, че тялото ти няма да издържи. Никол пристъпи към нея със студен и мрачен поглед. – Ти изпрати онзи смс, нали? Тя премина направо към въпроса. Преди Уенди да успее да ѝ отговори, Никол ѝ зашлеви свиреп шамар. – Ах! – изкрещя Уенди и в шок прикри бузата си.