На Никол ни най-малко не ѝ пукаше дали Уенди е смутена, или не. Тя погледна бинтования ляв крак на Уенди и откъсна превръзката въпреки съпротивата ѝ. Изведнъж атмосферата в болничната стая спадна до точката на замръзване. Никол погледна ожулването на крака на Уенди и се подсмихна. – Уау, толкова е сериозно, че дори капка кръв не тече. Ако бях дошла малко по-късно, страхувам се, че твоята „рана“ щеше да заздравее напълно… – Никол! Ти... Ерик, не е така… Просто се чувствам слаба в момента и ще се възстановя по-добре с кръвопреливане… Уенди Куейд срещна тъмния поглед на мъжа. Сърцето ѝ се сви, докато обясняваше панически. – Ти се „нараняваш“ по четири-пет пъти в месеца. Мисля, че просто се опитваш да ми източиш кръвта! – Гласът на Никол беше леден, докато продължаваше: – Жалко, но в бъдеще няма да имаш тази възможност. Накарай Ерик да се ожени за някоя друга глупачка, която да ти бъде новата мобилна кръвна банка. След това Никол се изсмя презрително и излезе от стаята, без да поглежда назад. В момента, в който Никол тръшна вратата на стаята, тя се свлече на една пейка в коридора. В този миг се почувства унила, сякаш изоставена от целия свят. Никол се чувстваше изключително огорчена. Сълзи се плъзнаха от ъгълчетата на очите ѝ, докато вадеше телефона си и събираше сили да се обади. Гласът ѝ пресекваше от умора. – Батко… Отсрещната страна чу само гласа ѝ и въздъхна мълчаливо. Гласът му беше снизходителен. – Къде си? Ще дойда да те взема. Няколко минути по-късно благороден и елегантен мъж, водейки група мистериозни мъже в черно, изнесе припадналата жена от болницата и си тръгнаха тихо. ...... Ерик Фъргюсън извлече лекуващия лекар от стаята с мрачно лице. Тъмните му очи бяха изпълнени с гняв. – Сериозна травма на крака?! Нужно ли е кръвопреливане за ожулена кожа? Това ли е стандартът за професионализъм във вашата болница?! От Ерик се излъчваше ужасяващ хлад. Когато се сещаше за слабостта на Никол всеки път след като даряваше кръв, вината в сърцето му се задълбочаваше, а онова странно усещане в гърдите му ставаше все по-силно. Лекарят потрепери и не посмя повече да крие истината от него. – Това беше по нареждане на г-ца Куейд. Няма нищо общо с нашата болница. Г-ца Куейд каза, че сте съгласен с всички кръвопреливания. Всеки път, когато г-ца Никол даряваше кръв, Вие също бяхте тук, затова решихме, че просто изпълняваме заповеди. Г-н Фъргюсън, никога повече няма да посмеем да направим това… „Уенди Куейд... Дали не я разглезих прекалено много? Никол настоя за развод само заради онази снимка. Дали не е разбрала погрешно връзката ми с Уенди?“ В такъв случай Ерик си помисли, че може просто да ѝ обясни. Въпреки че не изпитваше голяма привързаност към съпругата си, той винаги бе оставал верен на брака им и беше доволен от статуквото. Затова нямаше нищо против да живеят така до края на живота си. Поне никога не беше мислил за развод, откакто се ожениха. Ако Никол просто не беше доволна от връзката му с Уенди, той можеше да спазва дистанция от нея. Ерик смяташе, че бракът им може да бъде спасен, ако разрешат този дребен проблем. Извади телефона си, за да се обади на Никол, но той беше изключен. Веждите на Ерик бяха плътно сключени, докато викаше бодигарда, който стоеше на входа. Няколко минути по-късно бодигардът застана пред него с трепет. – Г-н Фъргюсън, не можем да намерим младата госпожа никъде. Записите от охранителните камери на болницата са били хакнати преди десет минути. Не можем да намерим никакви следи къде е отишла младата госпожа, дори и да претърсим цялата болница. Ерик се намръщи още повече, а тънките му устни се бяха свили в напрегната черта. Когато си спомни как Никол не се поколеба да се подпише под споразумението за развод, той усети неописуема емоция да надига в гърдите му. Дълбоките му тъмни очи изглеждаха бездънни и непроницаеми. „Къде може да отиде след развода? Та тя няма никакви пари…“ Мисълта, че си е тръгнала така внезапно, направи онова раздразнително чувство, което постоянно го преследваше, още по-силно. Просто усещаше изключителен дискомфорт в сърцето си. – Изпрати хора да я търсят и ме уведоми веднага, щом я намерите. „Как смее да си изключва телефона така?! Тя наистина прекалява!“ – Да, сър. Ерик не искаше да признае, че изпитва пристъп на паника заради тази жена, която вече не беше негова съпруга. ...... Италианските луксозни мебели от лимитирана серия в пищно декорираната стая бяха невероятно познати на Никол. Щом отвори очи и видя разкошната стая, която не беше виждала отдавна, сълзите ѝ мигновено потекоха по лицето. „Това е моята стая…“ – За какво плачеш? Това е просто развод. Мислиш ли, че семейство Стантън не може да те издържа? Зрял и твърд глас прозвуча в ушите ѝ. Когато Никол погледна натам, очите я заболяха и тя се разплака още по-силно. Флойд Стантън, легендарният председател на „Стантън Корпорейшън“, който можеше да влияе на целия бизнес свят в Уест Сити, стоеше в стаята на Никол, изглеждайки внушително и величествено. – Татко…