Никол беше смаяна и изненадана, докато клякаше, за да вдигне тигърчето. „Хей, мъниче, пак ли си ти?“ Малкото тигърче се потърка в рамото ѝ и проговори със сладък глас: „Аз не съм мъниче, аз съм голям и могъщ тигър! Рррр!“ Никол се развесели и погледна към Джерард. „То наистина ли ме помни?“ „Има добра памет.“ – засмя се Джерард, а после прошепна: „В края на краищата, то не е истински тигър… Шшт… Д