Щом Флойд Стантън се приближи, Никол се хвърли в прегръдките му и избухна в истеричен плач. Флойд въздъхна. Сърцето му се късаше за дъщеря му, но същевременно ѝ беше ядосан. От дете тя не бе изпитала и най-малкото страдание, а сега се унижаваше така пред Ерик Фъргюсън. И за капак на всичко, Ерик Фъргюсън нито веднъж не бе оценил скъпоценната му дъщеря. Ако не беше предишната им уговорка, Флойд Стантън щеше да смаже семейство Фъргюсън и да пребие онзи копелдак до смърт, за да отмъсти за дъщеря си! „Ники, помниш ли уговорката ни? Ако онзи негодник не се влюби в теб до три години, ще се върнеш, за да ме наследиш в компанията. Сега трябва да спазиш уговорката ни, нали?“ Флойд нежно милваше косата на дъщеря си, докато тя ридаеше. След малко Никол през сълзи проговори на пресекулки. „Не се тревожи, татко... Аз... Няма да бъда... отново толкова глупава...“ За да преследва така наречената си „истинска любов“, Никол бе изоставила семейството и приятелите си въпреки съветите им. Беше се отказала от самоличността си, елитния си статут и луксозния начин на живот, за да полети към собственото си унищожение като нощна пеперуда към пламък. Сега Никол най-сетне бе изличила този мъж от сърцето си, частица по частица, макар и да бе преживяла незабравима болка заради това. „Добре. Татко ще накара батко ти да те придружи. Първо се запознай с компанията, а после ще изберем хубав ден, за да организираме банкет за добре дошла и да обявим самоличността ти.“ Флойд беше развълнуван, защото безценната му дъщеричка най-сетне щеше да започне кариера! Въпреки че новината за завръщането на Никол в семейство Стантън все още не беше обявена, най-добрата ѝ приятелка, Ивет Куимби, нямаше търпение да дойде в дома ѝ, за да се видят. Щом видя Никол, Ивет я сграбчи в голяма мечешка прегръдка и каза: „Скъпа, толкова много ми липсваше! Честито за развода!“ Когато Никол за пръв път им беше казала, че ще скрие самоличността си, за да се омъжи, Ивет първа се беше възпротивила, но Никол все пак упорито се омъжи в семейство Фъргюсън и постепенно изгуби връзка с нея. Сега, виждайки най-добрата си приятелка след толкова години, очите на Никол отново се напълниха със сълзи. Двете дами си бъбриха дълго за всичко под слънцето. Накрая Ивет настоя да види удостоверението ѝ за развод, така че Никол нямаше друг избор, освен да го извади и да ѝ го покаже. Когато го видя, Ивет въздъхна с облекчение. „Ерик Фъргюсън, това тъпо, сляпо копеле! Ще съжалява за това!“ Никол сведе поглед. „Дори и да съжалява, това вече няма нищо общо с мен. Сега той е непознат за мен.“ „Браво, скъпа! Трябва само да махнеш с ръка и обожателите ти ще се наредят на опашка от прага ти до покрайнинините на Уест Сити! Онзи негодник дори няма да може да се дореди до опашката!“, презрително се изсмя Ивет. Никол изведнъж си спомни, че е оставила някои важни документи в къщата на Ерик, така че трябваше да се върне, за да ги вземе. Ивет предложи да отиде с нея, с което Никол се съгласи след кратък размисъл. Това, което Никол не очакваше, беше да види майката на Ерик, Куин, веднага щом се върна. Куин винаги идваше в къщата им без предупреждение и се разхождаше наоколо, сякаш беше господарката на дома. Куин беше много недоволна, когато видя Никол да се връща с непозната. Тя вирна глава и погледна Никол и приятелката ѝ с презрение. „Никол, не ти ли казах, че в къщата има много поверителни документи? Не можеш просто така да водиш всякакви случайници тук. Да не би да имаш памет на златна рибка?“ Ивет остана като гръмната и недоволно се обади: „Кого наричаш случайна? Не мислиш ли, че си твърде стара, за да обиждаш хората?“ Тя беше израснала, обградена от любовта и грижите на родителите си, та как можеше да понесе подобна подигравка от Куин? Сега Ивет вече можеше да си представи какъв живот е водила Никол тук и се разяри. Куин хладно изсумтя и огледа Ивет от главата до петите. „Не си мисли, че можеш да се преструваш на елитна, само защото носиш този фалшив тоалет. Виждала съм много хора от низша класа като теб, които мечтаят да се омъжат в богато семейство!“ Ивет се изсмя гневно. Лицето на Никол помръкна и тя каза: „Тя е моя приятелка. Моля те, прояви малко уважение.“ Никол винаги е била покорна в семейство Фъргюсън и никога не бе отвръщала на Куин. „Сега смее да ми прави забележка пред външни хора? Тази нищожна жена с неизвестен произход се осмелява да ми говори така?!“, помисли си Куин. Тя беше бясна и изкрещя: „Уважение? Хора с вашия произход заслужават ли изобщо уважение? Никол, трябва да си благодарна, че семейството ни те прие за наша снаха. През последните три години живя толкова добре в дома ни. Забрави ли низшия си произход? Момичето, което си довела, вероятно е също като теб. И двете миришете на бедност, така че изчезвайте от къщата ми и не ми цапайте пода!“