– Рена? – попита Итън. Айрин се засмя. – Детски прякор – обясни тя. – Уоли, това е моят годеник, Итън. – А, безкрайният Итън. Радвам се най-сетне да се запозная с теб. Чувал съм чудесни неща от братовчедка ми – каза Уолтър, стискайки ръката на Итън. – Четох някои от твоите неща преди време. Доста си известен във Франция. Трябва да се гордееш със себе си – каза Итън. – Какво ще кажете да влезем в с