– Рена? – попита Итън.
Айрин се засмя.
– Детски прякор – обясни тя. – Уоли, това е моят годеник, Итън.
– А, безкрайният Итън. Радвам се най-сетне да се запозная с теб. Чувал съм чудесни неща от братовчедка ми – каза Уолтър, стискайки ръката на Итън.
– Четох някои от твоите неща преди време. Доста си известен във Франция. Трябва да се гордееш със себе си – каза Итън.
– Какво ще кажете да влезем в с
















