Вътрешно проклинах, докато вървях към входната ѝ врата. Чантата ѝ беше на рамото, затова бръкнах вътре, за да взема ключовете. Изненадах се колко тъмно беше в къщата ѝ; все едно никой не живееше там, но знаех, че поне майка ѝ трябва да е у дома по това време. Беше призрачно тихо и това ми създаде зловещо усещане. Не ми отне много време да намеря стълбището нагоре и още по-малко да намеря стаята ѝ.