– Добре ли си? – попита тя.
Примигнах няколко пъти, объркана от внезапната промяна.
– Мисля, че да – отговорих ѝ. – Но можем ли да тръгваме?
Тя се намръщи.
– Не, докато не напазаруваме до насита – каза тя и ме хвана за ръката. – Нека ги държим заети.
Не исках да оставам на това място, но не спорих. След час си тръгвахме с пълни ръце торби. За щастие, Лерой все още беше отпред, така че успяхме да о
















