– Добре ли си? – попита тя. Примигнах няколко пъти, объркана от внезапната промяна. – Мисля, че да – отговорих ѝ. – Но можем ли да тръгваме? Тя се намръщи. – Не, докато не напазаруваме до насита – каза тя и ме хвана за ръката. – Нека ги държим заети. Не исках да оставам на това място, но не спорих. След час си тръгвахме с пълни ръце торби. За щастие, Лерой все още беше отпред, така че успяхме да о