От гледна точка на Джуди: – Затвори си устата! – ахна тя. – Сериозно ли говориш?? Ходила си в VIP апартамента на Гавин Ландри? На САМИЯ Гавин Ландри?! Едва не я съборих; беше толкова шумна! – Говори по-тихо! – скарах ѝ се аз, опитвайки се да запуша устата ѝ с ръце, но тя беше твърде бърза и ме избегна. – Как е възможно да говоря по-тихо, когато най-добрата ми приятелка е ходила в хотелската стая на Гавин Ландри снощи и чак сега ми казва! – възкликна тя. Нан беше сервитьорка в ресторанта на хотела, където беше снощното парти за годежа. Хотелът, наречен "Carter Resorts", се намираше на човешка територия и беше собственост на Патрик Картър, Делтата на глутницата "Сребърен полумесец". Която се оказа глутницата на Гавин Ландри. Не бях изненадана да видя Гавин там снощи, особено като се има предвид, че дъщеря му е бъдещата булка. Още по-малко бях изненадана да видя, че има VIP апартамент в хотела. Въздъхнах. – Всичко се случи толкова бързо и бях пила малко повече – признах аз. – Почти забравих, като се прибрах, защото се случиха и други неща. Обгърнах тялото си с ръце и я погледнах в притеснените очи. – Какво друго се случи? – попита тя, а гласът ѝ се понижи до шепот. Поех дълбоко въздух и разказах на Нан всичко, което се случи, чак докато Итън дойде и ме помоли да му стана любовница в замяна на това да плати дълга на баща ми. Докато свърших да говоря, челюстта на Нан увисна. – Каква наглост от този задник! – изсъска тя. – Как смее! Отхвърли те и сега иска да му бъдеш малка курва?! Няма никакъв срам. – Не съм сигурна какво ще правя, Нан – прошепнах аз. – Няма как да измисля 5 милиона долара, за да платя дълга на баща си. И двете замълчахме, погълнати от мислите си, и тогава лицето ѝ светна. Познавах добре този поглед и се изнервих, докато усмивката се разпространяваше по лицето ѝ. Веднага разбрах, че има идея, и също така знаех, че няма да ми хареса. – Каза, че ти е дал ризата си да облечеш? – попита тя. Кимнах. Тя ахна и ме хвана за ръката. – Не е ли очевидно, Джуди? Гавин си пада по теб. Това е единствената причина да ти даде ризата си. Искал е да имаш неговия аромат! Той е много придирчив. През цялото ми време като сервитьорка ти си първата жена, на която някога е предложил. Зяпнах я. Тя официално си беше загубила ума. – Гавин не си пада по мен – казах аз, клатейки глава. – Даде ми ризата си, защото моята се скъса. Няма нищо общо. – Защо изобщо би му пукало? – попита Нан, скръствайки ръце на гърдите си. – Той е Гавин Ландри и не е необходимо да му пука за нищо от това. Освен това спомена, че те е целунал страстно. Беше готова да стигнеш докрай с него, което е огромно, защото планираше да чакаш до след сватбата си. Трябва да е имало някаква връзка снощи. Погледнах ръцете си. – Или може би просто ме болеше и исках да си го върна на Итън – промърморих аз. – Плюс това, бях пила малко повече. – Пияните действия са трезви мисли или нещо подобно – каза тя, отмахвайки думите ми. След това се усмихна самодоволно. – Можеш да използваш това в своя полза. Още ли имаш онова бельо, което си купи за сватбената си нощ? Трябва да посетиш Гавин и да му направиш предложение, на което не може да откаже. --- Знаех, че е лоша идея в момента, в който изрече думите, но думите ѝ продължиха да се повтарят в ума ми през останалата част от деня и нощта. Когато се събудих на следващата сутрин, бях взела решение. Отидох в гардероба си и взех червеното си бельо. Бях го пробвала само веднъж и се чувствах малко неудобно да го нося, но знаех, че в нощта на сватбата ми, когато най-накрая се отдам на Итън напълно, няма да има значение какво нося. Сърцето ме заболя при тази мисъл и бързо я изтръгнах от главата си, преди да започна да плача отново. Облекох бельото и взех дълъг шлифер, увивайки го около тялото си. Оставих косата си пусната и сложих малко грим, за да подчертая чертите си. През последния ден-два майка ми или говореше по телефона с адвокати, посещаваше баща ми в затвора, или беше в стаята си. Едва я бях виждала или говорила с нея, откакто ѝ казах, че Итън няма да ни помогне. Мразех да знам, че я разочаровам, но се надявах, че това ще оправи всичките ни проблеми. Не беше тайна къде е офисът на Гавин; всички знаеха известната корпорация "Gavin Landry". Когато влязох през входната врата, рецепционистката пишеше на компютъра си. Тя едва ме погледна, когато се приближих до бюрото. – Добро утро, тук съм, за да видя Гавин Ландри – казах възможно най-учтиво. Рецепционистката ме погледна нагоре и премигна няколко пъти, изглеждайки по-малко от развеселена. – Имате ли час? – Ъ, не, но... – Вижте, нямам време за това. Безброй жени идват тук и искат да говорят с Гавин и аз ще ви кажа това, което казвам на тях. Г-н Ландри е невероятно зает и няма време или търпение да се занимава с поредната фенка – каза тя горчиво. – И какво ви дава право да отпращате тези, които идват да ме видят? – избоботи дълбок глас.