"Познавам те от известно време, Джуди. Не можеш да ме баламосваш."
"Какво очакваш да кажа, Итън? Че не съм добре? Че майка ми е депресирана и почти не яде? Това ли искаше? Да страдам? Защо се държиш така, сякаш ти пука, когато и двамата знаем, че не е така!"
"Джуди!" изпищя майка ми от вратата, с големи и напрегнати очи. "Как смееш да му говориш така!"
"Мамо..."
"Той ще бъде нашият Алфа и заслужав
















