– Навик? Сериозно? – извиках след него. – Тогава може би не ме принуждавай да излизам в скъп ресторант с теб и семейството ти. Нямах особен избор на облекло. Той не отговори, върна се на задната седалка на колата, затръшвайки вратата след себе си. Сбърчих вежди и тръгнах към входната си врата. Протегнах се в чантата си, за да взема ключовете си. Отключвайки вратата, я отворих, за да надникна в тъм