Нан само завъртя очи и се приближи до мен, обвивайки ръце около мен и ме придърпвайки в прегръдка.
"Добре ли си?" попита ме тя, гласът ѝ тих и само за моите уши.
Кимнах, усещайки парещото усещане от несдържани сълзи в задната част на очите си. Отказах да ги пусна да паднат точно тук; нямаше да позволя на връстниците си да ме видят сломена.
"Да, просто беше недоразумение," казах ѝ.
"Гавин помогна л
















