Гледна точка на Джуди: Не бях сляпа. Мъжът, който се мотаеше в хола с Ирен и Итън, беше невероятно привлекателен. Също така ми изглеждаше някак познат. Гледаше ме сякаш съм единственият човек на света и от това бузите ми пламнаха. Примигнах няколко пъти и му подарих малка усмивка, преди бързо да напусна стаята и да се присъединя към Мат отвън. Той хвърляше ками в манекените. Формата му се беше под