Гледната точка на Ванеса: Вече е шест и десет вечерта, а аз все още съм сама в луксозния апартамент, където трябва да се срещна с Доминик Ричардс, бъдещия ми съпруг. Освен всичко, което съм чела за него в новинарските статии, той все още е непознат за мен. Говорили сме само два пъти и двата пъти в присъствието на родителите ни. Първият път беше по време на представянето ни на корпоративно събитие, а вторият – на рождения ден на баща ми, организиран от господин Ричардс, бащата на Доминик. Освен това изобщо не сме разговаряли. Всъщност се опитах да говоря с него онзи ден, но той сякаш ме избягваше и до ден-днешен се чудя защо. Това е първият ни разговор на четири очи, като именно той ми писа, за да се срещнем тук. Въпреки че настоя да дойда по-рано, той доста закъснява и започвам да се чудя дали изобщо ще се появи. Докато седя и чакам, не мога да спра да се оглеждам и да разглеждам лукса, в който живеят той и семейството му. Дори този грандиозен хотел принадлежи на тях. Той е бизнес магнат и милиардер. Както и да го погледна, правя го единствено заради баща си, защото това ще е в негова полза. Докато размишлявам за всички добри неща, които този брак ще донесе на семейството ми, вратата най-после изскърцва и се отваря. Влиза Доминик. Той забавя крачка за миг, докато поглежда надолу към телефона си и пише съобщение, след което го пъхва в джоба на панталона си. Облечен е в черен, ушит по мярка костюм. След това продължава към кръглата маса, без дори да ме погледне, заемайки цялото пространство с арогантното поклащане на ръцете си. Въпреки арогантността, която излъчва езикът на тялото му, не мога да откъсна поглед от него, защото е толкова красив. Може да не се познаваме лично, но не мога да отрека колко е привлекателен. Когато стига до кръглата маса, той небрежно издърпва стол от другата страна и сяда, прокарвайки ръка през копринената си коса. Очаквам той да проговори пръв, но когато се забавя твърде дълго, се чувствам неловко и затова казвам нещо аз. – Добър вечер – усмихвам му се, опитвайки се с всички сили да изглеждам искрена. – Отне ти доста време – отвръща той арогантно, а изражението на лицето му съответства на държанието му. – Моля? – сбръчквам вежди, без да очаквам да е толкова директно арогантен. Той се обляга назад на стола си, накланя глава и казва: – Трябваше да ме поздравиш в момента, в който влязох. Той сериозно ли говори в момента? Колко високомерно от негова страна да се отнася така с мен. През целия си живот никога не съм отстъпвала и определено не смятам да започвам сега. Ето защо се опитвам да кажа нещо и да се противопоставя на тази невероятна проява на неуважение към мен. – Защо би очаквал да те поздравя... – Достатъчно, да минем направо на въпроса – прекъсва ме той, докато изважда телефона си. Облегнах се на стола си с насмешка от чисто недоверие. Колкото и да се опитвам, не мога да скрия разочарованието си. Въпреки това си напомням какъв е залогът, затова му кимвам леко. – Добре, да минем на въпроса, както каза. – Ще се оженим след няколко седмици, което вече знаеш, и щом това се случи, ще се придържаш към моя график по всяко време – заявява той твърдо, а погледът му се впива в моя, докато се навежда напред над масата. – Ще посещаваш всички събития, които сметна за необходими, независимо дали ти харесва, или не. Не само че тонът му е изключително високомерен, но е и властен, ала сега не е моментът да изглеждам уплашена, защото истината е, че не съм, поради което изправям рамене и посрещам погледа му директно. – Разбрано – отвръщам с равен глас, който не показва никакви явни признаци на колебание. Това е първият ни личен разговор и отказвам да му позволя да види какъвто и да е знак на слабост у мен. – И очаквам да поддържаш определен имидж на публични места, без значение къде ходим – продължава той, като тонът му е все така високомерен. – Като моя съпруга, ти ще бъдеш отражение на мен самия и няма да толерирам поведение, което би могло да опетни безупречната ми репутация. Поемам дълбоко дъх, стискайки юмруци под масата, докато се опитвам да запазя самообладание. Но дълбоко в себе си просто искам да му се нахвърля. Обаче не мога. Толкова много зависи от това. – Както желаеш. Ще направя всичко необходимо, за да поддържам имиджа ти – отвръщам, тонът ми отново е твърд. Въпреки бушуващата в мен ярост, знам, че трябва да си държа езика зад зъбите заради компанията на баща ми. Вече знам, че ако покажа каквато и да е съпротива срещу думите му, няма абсолютно никакво съмнение, че това само ще усложни нещата още повече. Макар да се съгласявам на брак по сметка, отказвам да позволя на арогантността и високомерното му отношение да ме сломят. Ще изиграя ролята си в този фарс, всичко в името на спасяването на онова, което е най-важно за мен. Бракът с него е единственият начин да осигуря финансовата стабилност, от която семейството ми отчаяно се нуждае. Опитвам се да загърбя чувствата си и да се съсредоточа върху по-голямата картина. Преди да се срещна с него тук, предполагах, че идваме, за да се опознаем, но сега знам, че всичко това е безсмислено за него. Вече виждам общуването ни лишено от всякаква истинска емоция или връзка. Докато го гледам как говори, без да спира да пише на телефона си, думите му ме прорязват като нож. Не мога да пренебрегна свиването в стомаха си. Такъв гадняр. – Вече споменах как ще посещаваш всички събития, които сметна за необходими, и ще поддържаш определен публичен имидж. Макар това да е обсъдено, има нещо важно, за което искам да поговорим отделно. Знаеш ли за сиропиталището и детската болница, които основах преди години? – Да. – Тези деца са ми скъпи, така че дори да не те е грижа, дръж се така, сякаш те е грижа, когато камерите снимат. Тонът му е направо заплашителен и се чудя как арогантен гадняр като него се грижи толкова дълбоко за деца в нужда. Това е единственото нещо, което мога да оценя в него в момента. Той отново привлича вниманието ми, когато сменя темата. – Само да знаеш, ти не беше първият ми избор. Правя го заради баща си. Той няма да ми позволи да поема компанията, докато не се оженя, и трябва да си ти. Притискам зъби в езика си, за да запазя спокойствие. В момента се чудя как ще прекарам остатъка от живота си с Доминик, който ме вижда просто като пионка в играта си на власт и контрол. Без значение как се чувствам сега, отново си напомням, че това е за по-висше благо и ще направя всичко необходимо, за да спася компанията на баща си, дори ако това означава да пожертвам собственото си щастие в процеса. Това не е любовната история, която искам. В един перфектен сценарий, това трябва да е брак, изпълнен с любов и щастие, а не просто студен договор. Но колкото и вече да не го харесвам, ще търпя арогантността и студенината му. Ще се превърна в перфектната съпруга, дори ако това означава да се откажа от собствените си мечти. Една светла страна на всичко това е, че цялото му семейство ме обича. – По-добре си запиши всичко, което току-що ти казах – казва ми той, най-накрая облягайки се назад в стола си. Той веднага поглежда надолу към телефона си, за да напише отново нещо. Най-малкото, което може да направи, е да остави телефона си настрана, докато не приключим тук, но това просто показва колко не цени присъствието ми. Въпреки чувствата си, отговарям твърдо: – Записала съм си всичко. – Добре. Някакви въпроси? Вече ми се иска да напусна този апартамент, толкова съм натъжена, но трябва да остана и поне да се преструвам, че искам да бъда тук. Това е моментът, в който трябва да задавам въпроси, но нямам абсолютно нищо за питане към гадняр като него. – Нямам никакви въпроси – поклащам глава. – Аз имам какво да попитам. Девствена ли си? Въпросът му ме изненадва и очите ми леко се разширяват. Той не откъсва поглед, а арогантността му никога не избледнява. Бързо се овладявам, за да отговоря. – Да, девствена съм. Веднага щом му отговарям, той повдига вежди. – И ще си останеш девствена. Нямам никакво намерение да те докосвам – казва ми той. – Устройва ме. – Но само се погледни. – Той гали брадичката си, докато ме гледа през масата, после се овладява при звука от отварящата се врата. – Време е да се запознаеш с Кармела. – Коя е Кармела? – Напълно съм объркана. – Тя. – Той посочва вратата зад гърба си, а аз все още не разбирам. Щом вратата се отваря, влиза високо момиче с перфектна фигура, а дългата ѝ вълниста руса коса само допринася за бляскавата ѝ, прилепнала по тялото рокля и високи токчета. Макар да съм съсредоточена основно върху нея, поглеждам го няколко пъти и той продължава да се взира напрегнато в мен. Какво ли става в главата му? Отвръщам поглед и отново се фокусирам върху Кармела. Все още не знам коя е и се надявам скоро да ми изясни нещата. Когато тя се приближава достатъчно до масата, ме очаква шок, когато той я сграбчва през кръста, навежда се напред, за да може тя да извие гръб, след което се впускат в гореща целувка точно пред очите ми.