Доминик Щом Ванеса ми отваря вратата, веднага повдигам вежди, като виждам, че стои на двата си крака. – Ти ходиш ли? – Погледът ми се задържа върху болния ѝ крак. – Забрави за мен. Какво имаше да ми казваш за Пенелопи? Какво е станало с нея? Гласът ѝ е изпълнен не само с отчаяние, но и очите ѝ. Очевидно е притеснена. – Дойдох само да ти кажа, че вече е будна. Слага едната си ръка на гърдите, а дру