Доминик
Щом Ванеса ми отваря вратата, веднага повдигам вежди, като виждам, че стои на двата си крака.
– Ти ходиш ли? – Погледът ми се задържа върху болния ѝ крак.
– Забрави за мен. Какво имаше да ми казваш за Пенелопи? Какво е станало с нея?
Гласът ѝ е изпълнен не само с отчаяние, но и очите ѝ. Очевидно е притеснена.
– Дойдох само да ти кажа, че вече е будна.
Слага едната си ръка на гърдите, а дру
















