Доминик За миг съм сигурен, че ушите ме лъжат, затова се приближавам и допирам лице до вратата на спалнята на Ванеса. Когато я чувам силно и ясно, устните ми се извиват в самодоволна усмивка. Определено плаче и чувството да я виждам нещастна е страхотно. Явно все пак ѝ го върнах. Сигурно е дошла до спалнята ми и е чула Кармела да стене. Каква лицемерка. Държи се сякаш не ме иска, а това, че ме е ч