Ванеса Щом вратите на асансьора се отварят, аз излизам първа. Слагам ръка на гърдите си, за да си поема дъх, докато вървя по коридора, докато той не ми проговаря. – А ти накъде си мислиш, че отиваш? Това е грешната посока. Спирам като закована и с наведена глава се обръщам и се връщам при него. – Не знаех – казвам му. – Тогава защо тръгна напред? – Не знам. – Свивам рамене, все още свела глава. То