Ванеса Докато ръцете на Доминик вече бяха обвити около кръста ми, ми отнема миг да осмисля бързата му реакция и когато най-сетне осъзнавам, че се държа за изпъкналите му от вени ръце, бавно вдигам поглед към него и очите ни се срещат. – Изглежда, не можеш да вървиш сама – казва той. Като го виждам от този ъгъл, гледащ ме толкова властно отгоре, след като предотврати падането ми, леко се смущавам.