Гледната точка на Доминик: Най-сетне съм женен, точно както искаше баща ми. Това беше единственият начин да поема компанията. Колко несправедливо. Като първороден син, мое право е да я поема. Не исках да се женя за Ванеса, но нямах избор. Все още ми се искаше да не се случва по този начин, защото е гадно. В момента трябваше да се снимам с Кармела като моя нова съпруга. Знам, че я боли да ме гледа как държа Ванеса, дори и само за пред пресата, но тя ме разбира. Мисля да ѝ се реванширам. Дори целувката с Ванеса не ми се стори истинска, затова и не отворих уста, когато ни обявиха за съпруг и съпруга. За моя изненада, тя също не разтвори устни. Как можа да не поиска да ме целуне? Ще трябва да ѝ го върна за това. Едва е минал час от брачната благословия, а тя вече се държи толкова надменно, само защото вече не е Ванеса Колинс. За да станат нещата още по-зле, семейството ми я обича, всички я обичат, включително досадният ми по-малък брат. Как можаха да ѝ покажат толкова много любов? Признавам, че е красива, но не е нищо особеno. Цялата тази любов и обич трябваше да е за Кармела, но каквото и да стане, това никога няма да се случи. Затова пазя връзката си с нея в тайна, откакто я отхвърлиха преди година. Всички я мразят и твърдят, че е заради истинската ѝ зла природа, но аз отказвам да повярвам в това. Единствената причина да я мразят според мен е, че е разведена жена. Тя е страдала толкова много и дори когато им го казвам, на тях не им пука. Добре, дадох им снаха, а сега мога да получа компанията си. Колкото и разстройващ да беше денят досега, единственото нещо, което ме направи щастлив, бяха добрите новини от детската болница. Едно от малките момиченца в критично състояние е претърпяло успешна операция и ще се възстанови напълno. В момента, в който забелязвам Ванеса и Кармела да се прегръщат, Франк, най-добрият ми приятел, мята ръка през рамото ми. – Гледаш как жена ти и приятелката ти се прегръщат? – казва ми той подигравателно. – Млъкни, преди някой да те е чул. – предпазливо се оглеждам, надявайки се, че наблизо няма никой. Франк е единственият, който знае истината, и може да му се има доверие. Дори след като Ванеса и Кармела развалят прегръдката, те все още се усмихват, но аз знам, че Кармела е поставяла Ванеса на мястото ѝ. Тя е моя съпруга само на хартия. Когато идва време да напуснем църквата, аз се качвам в същата кола с Ванеса и виждам как скъпата ми стои там сама, докато колата потегля. Тя ми маха, точно като всички останали. Иска ми се да можех да накарам Ванеса да се вози в друга кола, за да може Кармела да е до мен, но засега това е невъзможно. Това ме успокоява, че дори семейството ми да не харесва Кармела, което беше очевидно, докато правихме сватбените снимки, тя ще стигне удобно до следващото място. Купих ѝ чисто нова кола, която да добави към вече съществуващата си колекция. Докато продължавам да мисля за нея, не спирам да гледам през прозореца. Дори не искам да гледам Ванеса или да говоря с нея, но се налага, когато си спомням нещо. – Какво си говорихте с Кармеla, докато се прегръщахте? – Нищо, което те засяга. – отсича тя. Подсмихвам се, докато я гледам. В сравнение с първия път, когато говорихме насаме в онзи апартамент, дързостта ѝ е достигнала нови висоти. Но повече няма да търпя това нейно отношение. – Как смееш да ми говориш така? Аз съм твой съпруг. – На хартия. Тя дори не ме поглежда, докато нежно потупва лицето си. Това все пак не ме спира да я предупредя. – Ще трябва да се оправя с теб и да се уверя, че си знаеш мястото. – Няма нужда. Вече си знам мястото. Предавам се. Няма да се занимавам с нея. Тя се държи толкова надменно, защото знае, че и аз имам нужда от нея. Телефонът ми изпиуква и това ме кара да се почувствам по-добре, когато прочитам съобщението и виждам, че е от Кармела. Казва, че завижда, че скоро ще танцуvam с Ванеса, но след това ще танцувам с нея дълго време. Приближаваме мястото на тържеството и е време да поставя някои основни правила. – Слушай сега. Отново ще играем театър и пресата ще бъде там, така че се усмихвай и се дръж така, сякаш ме обичаш. – Същото важи и за теб. ~ Ето ме, танцувам първия танц с прекрасната ми, шибана съпруга и устата ме боли от фалшивата усмивка, докато тя прави същото. – Нямам търпение да си легна. Беше толкова дълъг ден. – казва тя, все още усмихвайки се любвеобилно. Очевидно намеква, че иска да я чукам, когато отидем на медения си месец. Време е да ѝ припомня правилата. – Няма да те докосна. – казвам ѝ thẳngo. – Не си спомням да съм казвала, че искам да ме докосваш. Казах, че нямам търпение да си легна. Прави разлика. – Правя разлика. – Изглежда, не правиш. – подсмихва се тя, разхлабвайки хватката на преплетените ни пръсти. Това е моят знак да я пусна и всички избухват в аплодисменти. Докато всички се присъединяват към нас на дансинга, ние си разменяме партньори за танц и аз завършвам с майка ми. Тя е толкова емоционална, че ако гримът ѝ не беше от най-доброто качество в света, щеше да се размаже. – Толкова си красив, сине мой. – Мамо, престани. – изсмивам се аз. – Не мога да се сдържа. Толкова се гордея с теб. – Знам, каза го толкова много пъти. – Моля те, грижи се добре за скъпоценната ми снаха. Тя говори толкова хубави неща за теб и как си се грижил за нея досега. – Наистина ли? – изненадан съм. – Никога не я наранявай, защото ако нараниш това мило дете и то дойде да плаче при мен… – Мамо, спри. Тя ме прегръща и двамата се изсмиваме. След като всички потанцуват за малко, баща ми ме вика при себе си, а той стои с господин Колинс, тъста ми. Двамата отново ме поздравяват и аз отново трябва да се преструвам, че ми пука. Те продължават да говорят колко лъчезарно изглежда Ванеса на дансинга и аз трябва да се преструвам, че ми пука, докато я гледам. Тя е толкова добра актриса. В същото време хвърлям крадешком погледи към Кармела, която танцува с непознат, и мразя faktа, че не мога да ги спра. Тогава баща ми привлича вниманието ми, когато споменава, че все още е изненадан, че Ванеса и Кармела са приятелки. Преди да започне да обижда Кармела, аз се извинявам, за да мога да поговоря с брат си. Няма да търпя тези глупости. ~ Най-сетне сме на мястото за медения ни месец. Наел съм цял остров, собственост на приятел. Тук е красиво и нямам търпение да видя Кармела. Организирах тя да дойде по-рано, за да пристигне преди мен. Шофьорът носи една кутия горе за Ванеса и въпреки че се преструвам, че не знам какво има вътре, аз знам. По-рано я чух да говори с най-dobrata си приятелка, която ѝ я е подарила. Кутия, пълна с бельо. Може и да се е правела на корава на дансинга, когато каза, че не иска да я докосвам, но тази кутия казва друго. Вече съм измислил как ще я отхвърля тази вечер и мисълта за това ме изпълва с очакване. През цялото време, докато върви пред мен, тя дори не поглежда назад. Съсредоточена е да говори с камериерката, за да я упъти към стая, в която може да спи. Тя набляга на частта със спането и аз вътрешно се подсмихвам. Каква лицемерка. Просто умира да я докосна, особено защото е девствена, което все още ме изненадва, защото може да накара всеки мъж, когото поиска, да я чука, но не и мен. След като се качваме по стълбите, камериерката, която съм определил да се грижи за Кармела, ме отвежда до спалнята, където е тя, а най-хубавото е, че Ванеса тръгва в посока към другия коридор. Когато стигам до вратата на спалнята си, камериерката се извинява и си тръгва, а аз облизвам устни, мислейки си кой ме чака вътре. Щом влизам и затварям вратата, Кармела е на леглото, а коприненият ѝ халат скрива онова, което е под него. – Най-сетне мога да те имам само за себе си. – казва тя, ставайки от леглото и пускайки халата да падне на пода. Бельото ѝ изглежда секси и ме възбужда. Щом се приближавам достатъчно, грубо я придърпвам към себе си за целувка, на която се наслаждавам изцяло, за разлика от случилото се с Ванеса. Когато се сещам за нея, си спомням кутията с бельо, която носи със себе си, и факта, че ще ме чака, облечена в някоя от онези дрешки. Мисълта да я отхвърля ме възбужда толakova много, че трябва да отида там и да я проверя. Това ще бъде моят шанс да ѝ го върна. – Скъпа, дай ми само момент. – отдръпвам се от устните на Кармела, чието червило вече е размазано. – Какво има? – тя бавно плъзга ръка по гърдите ми, докато посяга към горното копче. – Ще се върна скоро. Просто трябва да поставя Ванеса на мястото ѝ и да ѝ напомня, че няма да ме има тази вечер, нито пък някога. – Харесва ми как звучи. Но по-добре побързай, защото вече съм мокра за теб. Прехапвам устна от вълнение и нямам търпение да се върна, затова веднага тръгвам към стаята на Ванеса, докато бърша червилото. След като почуквам на вратата на Ванеса, отнема ѝ известно време да отвори. Сигурно си оправя грима заради мен. Когато най-накрая отваря вратата, оставам в шок, докато я оглеждам от главата до петите.