Ванеса
Докато Доминик протяга ръка, за да мога да изтегля крака си напред, аз стоя неподвижно и поклащам глава.
— Остави го. — Поглеждам през прозореца, докато лимузината потегля. — Стига да не се движа, ще се оправя.
— Казах да видя.
Изсъсквам, когато той посяга към крака ми и го поставя право върху бедрото си, карайки ме да извъртя изненадано глава в неговата посока.
— Какво правиш? — смръщвам в
















