Ванеса Докато Доминик протяга ръка, за да мога да изтегля крака си напред, аз стоя неподвижно и поклащам глава. — Остави го. — Поглеждам през прозореца, докато лимузината потегля. — Стига да не се движа, ще се оправя. — Казах да видя. Изсъсквам, когато той посяга към крака ми и го поставя право върху бедрото си, карайки ме да извъртя изненадано глава в неговата посока. — Какво правиш? — смръщвам в